Onobrychis pindicola Hausskn.
1740 (2). O. pindicola Hausskn., Mitt. Thür. Bot. Ver. V (1893) 87; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 926; Ball, Fl. Eur. II (1968) 189 — Пиндска еспарзета
Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Onobrychis Adans.
Вид: Onobrychis pindicola Hausskn.
Българско име: Пиндска еспарзетаОписание:
Многогодишно гъсто туфесто растение. Коренището косо, в горната си част червеникавокафяво, люспесто. Стъблата скъсени, 10,0 - 20,0 (30,0) см високи, влакнести или липсват. Прилистниците 3,0 - 5,0 мм дълги, триъгълно ланцетни. Листата излизат от скъсените люспести стъбла или от върха на коренището в снопчета. Листчетата 4 - 7 (8), (5,0) 7,0 - 10,0 (11,0) мм дълги и (2,0) 3,0 - 4,0 (5,0) мм широки, елиптично обратно ланцетни до обратно яйцевидни, на върха късо осилести, отгоре разпръснато, отдолу гъсто прилегнало влакнести. Съцветните дръжки възходящи или изправени, 2 - 3 пъти по-дълги от листата, много често излизат от върха на коренището, към основата наребрени, към върха гъсто четинесто влакнести. Съцветията гъсти, тясно цилиндрични гроздове или главести. Прицветниците надвишават основата на чашковите зъбци или достигат до върха им. Цветовете многобройни, 10,0 - 12,0 мм дълги, пурпурни или розови, сбити. Чашката 1/2- 1/3 от дължината на венчето; чашковите зъбци 1,5 - 4,5 пъти по-дълги от тръбицата, слабо неравни помежду си, ланцетно линейни или линейно клиновидни, достигат до половината на венчето или малко по-дълги, голи или разпръснато четинесто влакнести, по ръба дълго влакнести. Цветните дръжки по-къси от тръбицата. Венчето лилаво или пурпурно. Флагчето (7,0) 8,0 - 9,0 (10,0) мм дълго, по-дълго от ладийката или равно на нея, рядко малко по- късо, обратно яйцевидно или елиптично, в основата без ясен нокът, на върха ясно вдлъбнато, с неясна средна жилка. Крилцата 2 - 3 пъти по-къси от флагчето, равни на чашката или малко по-къси, с линейно елиптична 3 - 4 пъти по-дълга от нокътя петурка, езичето наполовина, до 2/3 по-късо от нокътя. Ладийката на върха затъпена, петурката 4 - 5 пъти по-дълга от нокътя, елиптична, извита под тъп ъгъл. Бобът 2,0 - 4,0 мм в диаметър, полукръгъл, по гръбния ръб с 5 - 6, а често и отстрани триъгълно шиловидни зъбеца, гъсто прилегнало влакнест.
Изменчивост
subsp. pindicola. Стъблото 10,0 - 20,0 (30,0) см високо. Съцветните дръжки възходящи или лежащи. Чашковите зъбци 1,5 - 2,5 пъти по-дълги от тръбицата. Венчето лилаво. Флагчето по-дълго от ладийката. У нас не се среща.
subsp. urumovii Deg. et Dren., Mag. Bot. Lap. XXXII (1933) 151; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд., 3 (1948) 696. Стъблото по-късо от 10,0 см или липсва. Съцветните дръжки изправени. Чашковите зъбци 2,5 - 4,5 пъти по-дълги от тръбицата. Венчето пурпурно. Флагчето равно на ладийката или малко по-късо от нея. Разпространено в границите на вида.Период на цъфтеж: Цъфти: YI - VII, плодоноси: VII - IX.
Разпространение в България: По каменисти, най-често варовити и тревисти места, в горния планински и алпийски пояс. Славянка, Пирин, между 1500 и 2200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Югославия, Гърция. Балкански ендемит.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976),
e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/23E4.html
e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/25E4.html
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.