BGFlora.eu

Ononis arvensis L.

1756 (6). O. arvensis L., Syst. Nat. ed. 10 (1759) 478; Ivimey-Cook, Fl. Eur. II (1968) 147; O. hircina Jacq., Hort. Vindob. I (1770) 40; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. I, II (1925) 626; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 830; Širjaev, Beich. Bot. Centralbl. XLIX (1932) 562; O. spinosa β L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 716; O. spinosa subsp. hircina (Jacq.) Gams in Hegi, 111. Fl. Mitteleur. IV, 3 (1925) 224; O. pseudohircina auct. bulg.; Exs.: PI. Bulg. Exsicc. No 563 — Обикновен гръмотрън

Семейство: Leguminose (Fabaceae) Juss.
Род: Ononis L.
Вид: Ononis arvensis L.
Българско име: Обикновен гръмотрън

Описание:

Многогодишни растения. Коренището c многобройни, в основата вдървенели стъбла, възходящи или изправени, разклонени, 30,0 - 70,0 (100,0) см високи, кръгли, плътни, разпръснато или по една линия с гъсти, прости, дълги и по-къси жлезисти власинки или възголи, невкореняващи се, без стерилни издънки; страничните клонки често превърнати в бодли. Листата тройни и прости; оста 3,0 - 10,0 (15,0) мм дълга, жлезисто влакнеста до възгола. Листчетата 10,0 - 25,0 мм дълги и (3,0) 5,0 - 10,0 (15,0) мм широки, елиптични до яйцевидни, в основата клиновидно стеснени, на върха притъпени или закръглени, по ръба остро назъбени, зелени, с изпъкнали жилки, от двете страни жлезисто влакнести до възголи. Прилистниците листовидни, яйцевидни, 3,0 - 6,0 (10,0) мм дълги, назъбени, жлезисто влакнести до възголи. Цветовете по два (рядко единични) в пазвите на листата по дължината на стъблото и разклоненията, образуващи повече или по-малко сбити гроздовидни съцветия. Цветните дръжки 2,0 - 3,0 (4,0) мм дълги, гъсто жлезисто влакнести. Прицветници липсват. Пазвените листа прости, по- рядко тройни. Чашката звънеста, 8,0 - 10,0 мм дълга и 4,0 - 5,0 мм широка, жлезисто и просто влакнеста до възгола; зъбците елиптично линейни, 3 - 4 пъти по-дълги от тръбицата. Венчето (8,0) 12,0 - 20,0 мм дълго, по-дълго от чашката. Флагчето широко елиптично, обратно яйцевидно до почти кръгло, на върха цяло или слабо врязано, 9,0 - 15,0 мм широко, в основата с къс широк нокът, малко по-дълго от крилцата и ладийката, розово (рядко бяло), по-гърба повече или по-малко жлезисто влакнесто. Крилцата елиптични, в основата с къс придатък, стеснени в тънки дълги нокти, равни на ладийката, розови, рядко бели, голи. Ладийката елиптично ромбична, удължено островърха, сърповидно извита, в основата с тънки нокти, розова, рядко бяла, гола. Бобът 6,0 - 9,0 мм дълъг и 3,0 - 5,0 мм широк, яйцевиден, изправен, с елиптично напречно сечение, късо островръх, неприщъпнат, гъсто жлезисто влакнест, 1 - 2 (З)-семенен, по-къс или равен на чашката. Семената до 2,5 мм в диаметър, лещовидно бъбрековидни, по повърхността ситно зърнести.

Изменчивост

var. arvensis; О. hircina var. inermis Ledeb., Fl. Ross. I (1842) 513; Širjaev, op. c. 563. Стъблото без бодли или с единични дребни такива. Североизточна България (Разград), Предбалкан (Враца, Севлиево, Ловеч), Западна Стара планина (Петрохан), 3ападни Родопи (Пещера, Беглика).
var. spinescens (Ledeb.) Garcke, Fl. Deutschl. Aufl. 16 (1890) 99; O. hircina var. spinescens Ledeb., 1. c.; Širjaev, op. c. 566; O. hircina var. spinoso-hircina auct. bulg. non Širjaev; O. hircina var. intermedia auct. bulg. non-Širjaev; O. hircina var. semispinosa Širjaev, in herb. Стъблото c повече или по-малко добре развити бодли. Разпространено.

Забележка. О. arvensis образува заедно с О. spinosa и О. repens родствена група, от която в Южна Европа се срещат множество преходи (вж. също Huber-Morat in Fl. Turkey 3: 381 - 382, 1970). Основен разграничителен белег са броят на цветовете и структурата на съцветието (у О. arvensis цветовете са обикновено по два в повече или по-малко сбити съцветия, а у О. spinosa и О. repens са единични в рехави съцветия) и съотношението между чашката и боба. Поради значителната изменчивост се срещат форми с гъсти съцветия и единични цветове. Силно варира също наличието на бодли, техният размер и гъстота, както и степента и характерът на индументума. У типичния О. arvensis липсват бодли и индументумът не е силно изразен, докато в редица разновидности се наблюдават различни степени на овласяване и изразеност на бодлите. При този вид се срещат също форми с бели цветове.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - IX, плодоноси: VIII - X.

Разпространение в България: Из влажни ливади, по пясъците край реките, из храсталаците и край горите, рядко като заплевелител в културите, в равнините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 1600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Кавказ, Централна и Югозападна Азия, Индия.

Защитен статус: Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

7. 8. 9. 10. 11.

12. 14.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО