BGORHIDEI-KN
Fam. ORCHIDACEAE
Orchis laxiflora Lam.
643 (13). O. laxiflora Lam. Fl. Frang. Ill (1778)504; O. palustris auct. vix Jacq. Coll. I (1786) 57; Hayek Prodr. Fi. Penins. Balc. Ill (1933) 393 — Рядкоцветен, блатен салеп
Семейство: Orchidaceae Lindl.
Род: Orchis L.
Вид: Orchis laxiflora Lam.
Българско име: Рядкоцветен, блатен салеп
Описание:
Orchis laxiflora Lam.
Lockerblütiges Knabenkraut
Beschreibung: Pflanze hochwüchsig, 30 - 60 cm hoch. Stengel steif aufrecht, etwas hin- und hergebogen, im oberen Teil purpura überlaufen. Laubblätter 5 - 8, am Stengel verteilt und keine Rosette bildend. Grundständige Blätter bis 25 cm lang und 1,3 - 2,0 cm breit, stark gefaltet, ungefleckt. Blätter nach oben kleiner werdend, aus breiter Basis zur Spitze verschmälert. Der Blütenstand ist sehr langgestreckt und lockerblütig, bis zu 20 cm lang. Die Tragblätter sind purpura überlaufen, die unteren etwas länger als der Fruchtknoten, die oberen etwa gleich lang. Die Blüten sind relativ groß und mit Ausnahme der hellen Lippenmitte violettrot gefärbt. Die seitlichen Sepalen sind vollständig zurückgeschlagen, 11 - 14 mm lang und 5 - 6 mm breit. Die Lippe ist deutlich gelappt, die Seitenlappensind länger als der Mittellappen und stark nach hinten zurückgeschlagen. Die Lippe ist 9 - 12 mm lang und 14 - 18 mm breit. Der Sporn ist aufwärts gebogen und 12 - 14 mm lang, etwas kürzer als der Fruchtknoten, am Ende oft geteilt.
Blütezeit: Anfang April bis Mitte Juni
Höhenverbreitung: Von der Küste bis etwa 1500 m.
Standort: Naßwiesen und andere geeignete Feuchtbiotope.
Naturschutz: Im Mittelmeergebiet durch Trockenlegung von Feuchtbiotopen stark zurückgehend.
Bastarde: Nachgewiesen mit O. coriophora, longicornu, morio und palustris, sehr selten sind Gattungsbastarde mit Serapias cordigera, lingua, neglecta, vomeracea und A. pyramidalis.
Bildnachweis: 15.4.1979, Tarbes (Südfrankreich), H. Baumann.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),
* * *
Orchis laxiflora Lam.
Описание: Доста високо растение, на височина 30 - 60 cm. Стъблото изправено и стегнато, леко наведено напред или назад, преминаващо в горната си част в пурпурно оцветяване. Листата 5 - 8, разпределенипо стъблото и не образуват розетка. Основните листа до 25 см дълги и широки 1,3 - 2,0 cm, силно нагънати, не са на петна. Листата нагоре по стъблото по-малки, от широката основа се стесняват към върха. Съцветието е твърде удължено и рехаво, дълго до 20 см. Прицветниците клонят към пурпурно, долните са малко по-дълги от яйчника, горните са приблизително еднакво дълги с него. Цветовете са относително големи и с изключение на светлата среда на устната са оцветени виолетово червено. Страничните чашелистчета са напълно обърнати назад, 11 - 14 мм дълги и 5 - 6 мм широки. Устната е ясно наделена, страничните дялове са по-дълги от средния дял и силно извърнати назад. Устната е 9 -12 мм дълга и широка 14 - 18 mm. Шпората е огъната нагоре и дълга 12-14 mm, малко по-къса от яйчника, често в края си разделена.
Период на цъфтеж: началото на април до средата на юни
Разпространение по надморска височина: От крайбрежието до около 1500 m.
Местообитание: влажни ливади и други подходящи влажни зони.
Природозащитни мерки: В района на Средиземноморието чрез отводняване на влажните зони силно оредели.
Хибриди: Доказани с O. coriophora, longicornu, morio и palustris, много редко междуродови хибриди със Serapias cordigera, lingua, neglecta, vomeracea и A. pyramidalis.
Произход на снимката: 04/15/1979, Тарб (Южна Франция), H. Baumann.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),* * * 643 (13). O. laxiflora Lam. Fl. Frang. Ill (1778)504; O. palustris auct. vix Jacq. Coll. I (1786) 57; Hayek Prodr. Fi. Penins. Balc. Ill (1933) 393 — Рядкоцветен, блатен салеп
Anacamptis laxiflora е синоним на Orchis laxiflora
Многогодишни растения. Грудките овални. Стъблото до 60 см високо. Листата ланцетни, заострени. Съдветието длъгнесто цилиндрично, рядко. Прицветниците ланцетни, дълги колкото яйчника. Цветовете пурпурни. Околоцветните листчета длъгнести, тъпи. Двете външни завити назад, другите събрани в шлем, с 1/3 по-къси от външните. Устната в общите си очертания почти триъгълна или клиновидно полукръгла, пурпурна, в основата си белезникава, отпред триделна. Страничните дялове широко овални, силно разперени. Средният по-къс, отпред отсечен или слабо врязан, понякога почти липсващ. Шпората хоризонтална, постепенно извита нагоре, по-къса от яйчника.
Изменчивост
ssp. elegans (Heuff.) Soo Not. Berlin (1926) 910; О. elegans. Heuff. Flora XVIII (1835) 250. Устната обратно сърцевидна. Цветовете едри. Шпората малко по-къса от яйчника или почти колкото него дълга. Този подвид у нас има по-широко разпространение от типичния вид.
."Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964)
Разпространение в България: Във влажните, ливади и мочури. В низините и предпланините, до около 1000 м надморска височина, в различни части на страната, обикновено в голямо количество. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Средна и Южна Европа, Северна Африка, Западна Мала Азия.
Защитен статус: Видът е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982), ."Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964)
1.
2.
* * *
3.
4. 
5.
6. 
7.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.