BGORHIDEI-KN
Fam. ORCHIDACEAE
Orchis mascula (L.) L.
640 (10). O. mascula L. FL Suec. ed. 2 (1755) 310; Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. (Ill) 390 —Мъжки салеп
Семейство: Orchidaceae Lindl.
Род: Orchis L.
Вид: Orchis mascula (L.) L.
Българско име: Мъжки салеп
Описание:
Orchis mascula (L.) L.
Mannliches Knabenkraut
Beschreibung: Pflanze mittelgroß bis groß, 20 - 55 cm hoch. Laubblätter 4 - 8, am Grunde rosettig gehäuft. Die 3 - 5 Grundblätter sind langlich-eiförmig, 7 - 22 cm lang und 1,5 - 3,5 cm breit, braun gestrichelt oder gefleckt oder ganz ungefleckt. Nach oben folgen 2 - 3 scheidenartige Stengelblätter. Der Stengel ist steif aufrecht, im unteren Teil oft braunrot gestrichelt. Der Blütenstand ist zylindrisch, dicht- und reichblütig, bis zu 18 cm lang. Die Tragblätter sind braunrot und zugespitzt, etwa so lang wie der Fruchtknoten. Die Blüten sind mittelgroß. Die Blütenfarbe variiert zwischen hellrosa bis purpurviolett, die dunkler gefärbten Pflanzen überwiegen jedoch. Die seitlichen Sepalen sind vollständig zurückgeschlagen, 7 - 9 mm lang und 3 - 4 mm breit, am Ende meist etwas zugespitzt. Das mittlere Sepal und die Petalen wolben sich über das Säulchen. Die Lippe ist dreilappig, 7 - 8 mm breit und 8 - 9 mm lang, der Mittellappen vorgezogen. Die Seitenlappen sind zurückgeschlagen. Der Sporn ist aufwärts gebogen, am Ende abgestumpft, 11 - 12 mm lang, etwas länger als der Fruchtknoten.
Blütezeit: Anfang Mai bis Ende Juni.
Höhenverbreitung: Von der Ebene bis in höhere Gebirgslagen aufsteigend, vor allem im Süden (bis etwa 3000 m).
Standort: Im Süden Waldpflanze, in Mitteleuropa auch auf ungedüngten Wiesen.
Bastarde: Mit O. langei, morio, olbiensis, pallens, pauciflora, provincialis, purpurea, spitzelii, tridentata.
Bildnachweis: 18.5.1977, Wiesensteig (Baden-Württemberg), H. Baumann.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),
* * *
Orchis mascula (L.) L.
Описание: Средно едро до едро, 20 - 55 см високо растение. Листата 4 - 8, в основата струпани в розетка. Основните 3 - 5 листа са продълговато яйцевидни, дълги 7 - 22 см и широки 1,5 - 3,5 cm, кафяво защриховани или на петна или изобщо без петна. Нагоре следват 2 - 3 подобни на ножница стъблови листа. Стъблото е изправено и стегнато, често кафеникаво червено в долната си част . Съцветието е с цилиндрична форма, гъсто и с много цветове, до 18 см дълго. Листчетата на прицветника са кафеникаво червени и заострени, приблизително толкова дълги, колкото яйчника. Цветовете са средно едри. Цветът им варира от светло розово до лилаво-виолетово, тъмни оцветените растения преобладават, обаче. Страничните чашелистчета са напълно обърнати назад, дълги са 7 - 9 мм и ширки 3 - 4 мм, обикновено малко по-заострени в края. Средното чашелистче и венчелистчетата обгръщат стълбчето. Устната е триделна, широка 7 - 8 mm и дълга 8 - 9 mm, средния дял стърчи напред. Страничните дялове са подгънати назад. Шпората е огъната нагоре, притъпена в края, 11 - 12 мм дълга, малко повече е дълга от яйчниците.
Период на цъфтеж: от началото на май до края на юни.
Разпространение по надморска височина: От равнините, изкачва се до по-високите планински райони, особено в южната част на Европа (до около 3000 m).
Местообитание: В южна Европа е горско растение, в Централна Европа по ненаторени ливади.
Хибриди: С O. langei, morio, olbiensis, pallens, pauciflora, Provincialis, purpurea, spitzelii, tridentata.
Произход на снимката: 05.18.1977, Wiesensteig (Baden-Württemberg), H. Baumann.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),
* * *
640 (10). O. mascula L. FL Suec. ed. 2 (1755) 310; Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. (Ill) 390 —Мъжки салеп
Многодишни растения. Грудките кълбесто овални. Стъблото до 50 см високо, в горната си част обикновено пурпурно или с пурпурни точици. Листата длъгнесто ланцетни, често с дребни пурпурни петна, най-горните обгръщат стъблото. Съцветието доста гъсто, овално или цилиндрично. Прицветниците ланцетни, пурпурни, с по 1 - 3 жилки и дълги приблизително колкото яйчника. Цветовете светлопурпурни. Околоцветните листчета овални, тъпи. Двете външни разперени или завити назад, другите 3 събрани в шлем. Устната триделна, широко клиновидна или обратно овална, пурпурна, при основата си белезникава, с тъмнопурпурни точки. Страничните ù дялове закръглени, назъбени, средният no-дълъг от тях, отпред отсечен и назъбен, неясно двуделен. Шпората цилиндрична или слабо бухалковидна, дълга колкото яйчника.
Изменчивост
У нас и ssp. signifera Soo Fedde Rep. (1927) 28; O Speciosa Host Fl. Austr. II (1831) 527. Околоцветните листчета на върха си с тънко осилче. Средният дял на устната до два пъти по-дълъг от страничните.
3 а 6 е л е ж к а. Грудките съдържат в състава на сухото вещество слуз 48%, скорбяла 25%, белтъчни вещества 5%, захар 1%, малко смола, калциев оксалат, минерални соли.
"Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),* * *
Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VI.
Разпространение в България: По слънчеви храсталачни склонове, край горите, в горските поляни и др. Доста разпространен в предпланините и планините, като на някои места стига до около 2000 м надморска височина.(Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Средна и Южна Европа, Мала Азия, Кавказ, Иран, Северозападна Африка.
Защитен статус: Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: "Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
