BGORHIDEI-KN
Fam. ORCHIDACEAE
BGORHIDEI-KN
Fam. ORCHIDACEAE
Orchis papilionacea L.
631 (1). O. papilionacea L. Syst. Nat. ed. 10 (1759) 1242; O. expansa Ten. Syll. (1831) 455; Hayek Prodr Fl. Penins. Balc. Ill (1933) 384 — Пеперудовиден салеп
Anacamptis papilionacea, synonyme ancien: Orchis papilionacea L., 1759
Семейство: Orchidaceae Lindl.
Род: Orchis L.
Вид: Orchis papilionacea L.
Българско име: Пеперудовиден салепОписание:
Orchis papilionacea L.
Schmetterlings-Knabenkraut
Beschreibung: Pflanze mittelgroß, 20 - 40 cm hoch. Stengel steif aufrecht, im oberen Teil braunrot überlaufen. Laubblätter 6 - 10, am Grunde rosettig gehauft. Die 3 - 7 Grundblätter sind 4 - 13 cm lang und 0,5 - 2,5 cm breit. Nach oben folgen 2 - 3 scheidenartige Stengelblätter. Der Blütenstand ist kopfig und trägt 3 - 15 große Blüten. Die Tragblätter sind kräftig, braunrot gefärbt, etwa so lang wie der Fruchtknoten. Die Sepalen und Petalen bilden einen lockeren Helm, dessen Nerven deutlich hervortreten. Die Sepalen sind 9 - 14 mm lang und zugespitzt, wie die kürzeren Petalen braunrot gefärbt. Die Lippe ist ganzrandig, halbkreisförmig, am Rande gezähnelt und flach. Sie ist 13 - 25 mm ling und 11 - 20 mm breit, heller oder stärker rosaviolett gefärbt, mit purpurroten Strichen oder Punkten besetzt. Der Sporn ist horizontal und etwas kürzer als der Fruchtknoten. Die Art kann in vier verschiedene Kleinarten aufgespalten werden.
Blütezeit: Anfang Februar (Israel) bis Ende Mai (Südfrankreich).
Höhenverbreitung: Von der Küste bis 1800 m (Algerien).
Standort: Lichte Wälder und Gebüsche, Trockenrasen, auf kalkhaltigen Böden.
Bastarde: Mit Orchis boryi, israelitica, longicornu, morio, selten sind Gattungsbastarde mit Serapias cordigera, lingua, neglecta und vomeracea subsp. vomeracea.
Bildnachweis: Oben links: 20.4.1974, Moulay Idriss (Marokko, typische Sippe). - Oben rechts: 1.5.1981, Pula (Nordjugoslawien, = O. rubra JACQ.), alle H. Baumann. - Unten links: 11.4.1978, Hania (Peloponnes, mittelgroße östliche Sippe), E. Willing. -Unten rechts: 25.2.1979, Haifa (Israel, = O. caspiaTrautv.), H. Baumann.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),* * *
Orchis papilionacea L.
Описание: растение от среден размер, 20 - 40 см високо. Стъблото се издига право нагоре, в горната част преминава в кафеникаво червено. Листата 6 - 10, струпани в розетки в основата. Приосновните листа са 3 - 7р, дълги са 4 - 13 cm и 0,5 - 2,5 см широки. Нагоре следват 2 - 3 ножовидни створови листа. Съцветието е главесто и носи 3 - 15 едри цвята. Прицветници са силни, оцветен в кафяво-червено, и са дълги приблизително колкото яйчника. Чашелистчета и венчелистчета образуват хлабав шлем, чиито жилки изпъкват значително. Чашелистчета са дълги 9 - 14 мм и заострени, като и по-късите венчелистчета и са обагрени червеникаво-кафяво. Устната е цяла, полукръгла, назъбен по ръба и плоска. Тя е 13 - 25 мм дълга и 11 - 20 мм широка, по-слабо или по-силно оцвена в розово лилаво. Украсени с пурпурно червени линии и точки. Шпората е хоризонтална и малко по-къса от яйчниците. Видт може да бъде разделени в четири различни подвида.
Период на цъфтеж: началото на февруари (Израел) до края на май (Южна Франция).
Разпространение по надморска височина: От крайбрежието до 1800 м (Алжир).
Местообитание: в светли гори и храсталаци, сухи тревни съобщества, върху варовикови почви.
Хибриди: С Orchis boryi, israelitica, longicornu, morio, рядко са генерични хибриди с Serapias cordigera, , lingua, neglecta и vomeracea ssp. vomeracea.
Произход на снимката: Горе в ляво: 04.20.1974, Moulay Idriss (Morocco tera typica). - Горе вдясно: 05.01.1981, Пула (Северна Югославия, = О. рубра Jacq.), всички H. Baumann. - Долу ляво: 04/11/1978, Хания (Пелопонес, средноголям източен клан), E. Willing. –доле в дясно: 02.25.1979, Хайфа (Израел = О. Caspia Trautv.), H. Baumann.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),* * *
631 (1). O. papilionacea L. Syst. Nat. ed. 10 (1759) 1242; O. expansa Ten. Syll. (1831) 455; Hayek Prodr Fl. Penins. Balc. Ill (1933) 384 — Пеперудовиден салеп
Многогодишни растения, Грудките кълбести. Листата ланцетни, с влагалища. Съцветието обикновено рядко и малоцветно. Прицветниците ланцетни, с по 3 - 5 жилки по-дълги от яйчника и обикновено червеникави. Цветовете, пурпурни. Околоцветните листчета овално ланцетни, събрани в шлем. От тях двете вътрешни малко по-тесни от другите. Устната по-дълга от шлема, ромбична или ветриловидна, стеснена към основата си, отпред къдраво назъбена. Шпората малко по-къса от яйчника, цилиндрично конична, наведена надолу.
Изменчивост
У нас var. parviflora Willk. in Willk. et Lange Pr. Fl. Hisp. I (1861) 165. Устната 13 - 16 мм дълга. "Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),
* * *
Период на цъфтеж: Цъфти: IV - V.
Разпространение в България: Не много рядко в поляните и ливадите, най-вече по варовит терен особено в северните поли на Стара планина, но също и на Люлин и др. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Широко разпространен в Средиземноморската област. Освен това в Унгария, целия Балкански полуостров, Егейските острови, Мала Азия, Сирия, Палестина, Северозападна Африка.
Защитен статус: Видът е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982), "Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),
1.
2.
3.
4.
5.
6.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.