BGFlora.eu

 

Многогодишно тревисто растение. Грудките кълбести. Листата широко ланцетни. Съцветието късо, доста сбито. Прицветниците ланцетни с по много жилки и по-къси от яйчника. Цветовете малиновочервени, по-рядко розови или бели. Страничните външни околоцветни листчета къси, вътрешните по-тесни от другите. Устната по-широка, отколкото дълга, при основата си стеснена, отпред късо триделна, средният дял по-широк от страничните и обикновено врязан по средата, отгоре с тъмни точки. Шпората не по-дълга от яйчника, хоризонтална или към върха си леко извита нагоре и разширена.

Типичното растение (ssp. morio) се отличава с дълги 8—9 мм външни .околоцветни листчета, шпората по-къса от яйчника и на върха си почти не задебелена. У нас е разпространен южният подвид ssp. picta (Lois.) Aschers, et Qraebn. Syn. III (1S06) 667; O. pictus Lois. Fl. Gall. ed. 2, II (1828) 264. C по-дребни цветове, околоцветните листчета дълги 6—7 мм. Средният дял на устната често по-къс. Шпората постепенно извита и на върха си ясно : задебелена. Съцветието рядко.

var. Skorpill (Vel.) Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. Ill (1933) 385; O. Skorpili Vel. Oest. Bot. Zeitschr. XXXVI (1886) 267. Отличава се c постепенно нишковидно заострени на върха си прицветници и изтънени на върха си околоцветни листчета. Южна Българин.

В ливадите, поляните и редките храсталаци почти из цялата страна, най-вече в низините и предпланините, като на някои места (Благоевградско) се среща над 1000 м надморска височина. Конспект на висшата флора на България = conspectus&gs_l= Zlc.

Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие