BGFlora.eu

Origanum vulgare L.

2600. O. vulgare L., Sp. Pl., ed. 1 (1753) 590; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1929) 334; Fernandes et Heywood, Fl. Eur., III (1972) 171 — Риган

Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Origanum L.
Вид: Origanum vulgare L.
Българско име: Риган

Описание:

Многогодишно растение. Коренището късо, хоризонтално, слабо разклонено, с надземни издънки. Стъблата 25 - 90 (-100) см високи, по няколко изправени, с остаряването вдървенели, неразклонени или разклонени, бледо белезникаво кафяви или в долната половина бледо пурпурни, разпръснато до гъсто меко късо влакнести, по-рядко голи. Листата на 3 - 7 мм дълги дръжки, 10 - 40 (-50) мм дълги, (4-) 5 - 25 мм широки, яйцевидни, до продълговато яйцевидни, целокрайни или плитко тъпо назъбени, на върха заострени или тъпи, в основата закръглени или постепенно стеснени, отгоре голи или разпръснато до гъсто късо влакнести, отдолу бледо зелени, влакнести, между жилките с точковидни прозрачни жлези. Цветовете еднополови женски и двуполови, приседнали или на къси дръжки в пазвите на 2 - 6 мм дълги широко припокриващи се присъцветници, събрани в 5 - 25 (-30) мм дълги класчета, образуващи щитовидно или пирамидално сложно метличесто съцветие. Присъцветниците яйцевидни или ланцетни, тъпи или заострени, пурпурни или зелени, голи или влакнести, по ръбовете ресничести, отвътре с 2 - 3 или повече точковидни жлези. Чашката 2 - 4 мм дълга, правилна, гола или влакнеста, между жилките с няколко или многобройни точковидни жлези, при отвора с пръстенче от власинки, с 0,5 – 1,0 мм дълги, линейни, постепенно заострени зъбчета. Венчето 4 - 7 мм дълго, бледо пурпурно, бледо розово или бяло, голо или влакнесто; с разпръснати точковидни жлези или без такива; горната устна закръглена, плитко врязана, долната 3-делна, средният дял малко по-дълъг от страничните. Двете предни тичинки излизащи малко над горната устна. Стълбчето по-дълго от венчето със шиловидни еднакво дълги близалца. Орехчетата яйцевидни, 0,5 - 0,7 мм дълги, кафяви, голи.

1   Присъцветниците 2,0 - 3,5 (-4,0) мм дълги, зелени, по вътрешната повърхност заедно с чашката с многобройни точковидни жлези; венчето бяло. . . . subsp. hirtum (Link) Ietswaart, Tax. Rev. Origanum (1980 112; O. hirtum Link, Enum. Hort. Berol. Alt. (1822) 114; O. heracleoticum L., Sp. PI., ed. 1 (1753) 589 p. p. excl. typ.; Стоян., Стеф., Фл. Бълг., изд. 1, II (1925) 963 et auct. fl. bulg.; Hayek, Fl. Penins. Balc., II (1929) 334. Струмска долина (Южна), Беласица, Източни Родопи, Тракийска низина (Бесапарски ридове), от 250 докъм 700 м. надморска височина.
Посочва се за Пловдив (парк „Отдих и култура" — Димитров и др., 1967).
1* Присъцветниците 4 - 6 мм дълги, зелени или пурпурни, голи или по вътрешната повърхност заедно с чашката с няколко точковидни жлези; венчето бледо пурпурно, бледорозово или бяло ................................................................................................................................... 2
2   Присъцветниците зелени, рядко бледо възпурпурни, венчето бяло, много рядко бледо розово. . . subsp. viride (Boiss.) Hayek, 1, c.; O. vulgare var. viride Boiss., Fl. Or., IV (1879) 551; Стоян., Стеф., op. c., p. 962; O. heracleoticum L., 1. c., p. p. incl typ. Средна Стара планина (c. Ябълка (Ломът) Габровско), Витоша (Бояна), Западни (с. Баня) и Средни (с. Бачково) Родопи.
2* Присъцветниците пурпурни; венчето бледо пурпурно или бледорозово …….. subsp. vulgare. Exs.: PI. Bulg. Exicc. No 77 ..………… 3
3   Класчетата 5 - 15 мм дълги, яйцевидни или длъгнести      var vulgare; О. vulgare subsp.
euvulgare Hayek, 1. c.; O. vulgare subvar. puberulum Beck, Fl. Nieder. Österr., II (1893) 933. Разпространено.
3* Класчетата 15 - 25 мм дълги, цилиндрични или призматични …………. var. prismaticum Gaud., Fl. Helv., IV (1829) 78; O. vulgare subsp. euvulgare f. prismaticum (Gaud.) Hayek, 1. c. Дунавска равнина (околностите на гр. Левски), Рила (Рилски манастир), Средни Родопи (с. Бачково), Тракийска низина (Пазарджишко, Садово).

„Флора на Н Р България”, том IX, БАН, София, (1989)

Стопанско значение. Етеричномаслено растение със съдържание на тимол и карвакрол, танинови и горчиви вещества, а в семената — на тлъсти масла. Намира приложение в официалната и народната медицина при лечение на бронхити, нервна възбудимост и др., в хранителната промишленост като подправка и при приготвянето на ликьорни напитки. Много добро медоносно растение.

*   *   *

Обикновен риган

Обикновеният риган (Origanum vulgare) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 m надморска височина.
Образува туфа, в която може да се наброят 80 – 100 стъбла, като ежегодно излизат нови стъбла. На височина достига до 80 cm, като върховете на растенията се разклоняват и образуват чадъроподобни съцветия, в които са събрани голям брой малки цветчета с бледорозов, розов или почти бял цвят с кафяви чашки. На едни растения цветовете са двуполови, а на други само женски. Женските цветове се разтварят 7 – 8 дни преди другите цветове. Опрашването на цветовете се извършва от насекоми – главно от пчели. Цъфтежът на ригана продължава доста време, тъй като едни стъбла в туфата цъфтят, а други продължават да се развиват. При това положение цъфтежът започва обикновено от началото на юни и продължава до края на август.
Риганът се среща в диво състояние почти навсякъде в България. Най-често се появява по сечищата из горите, край горските пътеки, покрай пътищата и по влажните места. Отглежда се и като културно растение заради ароматичното масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. Маслото намира широко приложение в парфюмерията. Изсушените стъбла са добър заместител на чая. Употребяват се при кашлица, при лекуване на белодробни заболявания, високо кръвно налягане.[2] Като подправка и за лечебни цели се използва този вид, който цъфти с розововиолетови цветчета. Изсушен запазва вкуса си.
Риганът може да се отглежда на всякакви почви. За предпочитане са по-леките с достатъчно хранителни вещества почви. Размножава се със семена. Засява се направо на постоянно, след предварителна подготовка на почвата. Може да се произведе рано напролет разсад в парник, който се използва за засаждане. Засяването трябва да се извърши редово на разстояние 40 – 50 cm ред от ред и 30 cm между растенията в редовете. Дълбочината на заравяне на семената в почвата не трябва да бъде повече от 2 – 3 cm.
В България риганът е познат още като горски чай, овчарски босилек, вранилова трева, риганова трева, витошки чай, черновръхче, чубрица.[3]. Среща се в Европа, Азия и Северна Америка. Съдържа етерично масло, витамини А и С, танини, минерални соли.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

*   *   *

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII, плодоноси: VII - IX.

Разпространение в България: Из храсталаци в покрайнините на горите, в сечищата и по открити каменисти места на силикатен, по-рядко варовит терен. Разпространен главно в предпланинската и планинската част на страната, от 100 докъм 1700 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (с изключение на Исландия, Азорските, Ферьорските и Балеарските острови, Крит), Кавказ, Югозападна и Централна Азия, Западен Сибир и Далечния изток.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н Р България”, том IX, БАН, София, (1989), Уикипедия, свободната енциклопедия

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО