Orobanche gracilis Sm.
2920 (24). O. gracilis Sm., Trans, Linn. Soc. (London) IV (1798) 172; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1929) 216; Chater et Webb, Fl. Eur. III (1972) 293; O. cruenta Bertol., Rar. Ital. Pl. Dee. III (1820) 56 — Строен воловодец
Семейство:
Род: Orobanche L.
Вид: Orobanche gracilis Sm.
Българско име: Строен воловодецОписание:
Многогодишно растение. Стъблото просто, 15 - 60 см високо, 2 - 7 мм в диаметър, гладко или в сухо състояние набраздено, жълто или червеникаво, жлезисто влакнесто, към основата почти голо. Листата 7 - 15 (20) мм дълги и 3 - 8 мм широки, триъгълно яйцевидни до ланцетни; долните гъсто разположени, горните раздалечени, жлезисто влакнести, рядко голи. Сьцветието жлезисто влакнест клас, 3 - 10 см дълъг и 2 - 4 см широк; долните цветове раздалечени, горните приближени. Прицветниците 1 - 2 см дълги, жлезисто влакнести, бледо кафяви, триъгълно ланцетни, постепенно заострени, почти равни на венчето. Цветовете ароматни. Чашката 8 - 15 мм дълга, жлезисто влакнеста, около 2 пъти по-къса от венечната тръбица, съставена от 2 ланцетно яйцевидни дяла, разделени до средата си на 2 нееднакви зъбчета; зъбчетата постепенно шиловидно заострени, на гърба повече или по-малко киловидни, по-късото с 1, по-дългото с 3 жилки. Венчето 1,5 - 2,5 см дълго, звънчевидно, късо жлезисто влакнесто, надлъжната гръбна линия равномерно дъговидно извита, отвън в долната част восъчно жълто с пурпурно червени жилки, към устните червено, рядко жълто, отвътре голо и тъмно червено и лъскаво, под основата на тичинките стеснено, а нагоре разширено. Горната устна килевидна, цяла или плитко 2-делна, с почти закръглени, леко извити назад дялове; долната със закръглени, по ръба плитко изрязано назъбени и фино ресничести дялове, средният по-голям от страничните, косо насочен надолу. Тичинките заловени на 0,5 - 2 мм от основата на венчето; дръжките към основата и венчето под тях покрити с прости, а към върха със жлезисти власинки или голи. Яйчникът продълговато елиптичен, гол или в горната част, както и стълбчето, жлезисто влакнест. Стълбчето често червеникаво към върха си. Близалцето жълто, Често с червен венец в основата. Кутийката 1,2 - 1,5 см дълга и 4 - 7 мм широка, цилиндрична, в основата често с 3 подутинки, понякога видими и на яйчника. Семената около 4,5 мм дълги, яйцевидни.
Изменчивост
Var. gracilis. Венчето 1,5 - 2 см дълго. Разпространено в границите на вида.
Var. spruneri (Schultz) G. Beck, Bibl. Bot. (Stuttgart) XIX, 1 (1890) 198; O. spruneri Schultz, Archiv Fl. All. (1848) 130. Венчето 2 - 2,5 см дълго. Предбалкан (Луковитско), Пирин.Общо разпространение. Западна и Централна Европа, Северозападна Африка (Мароко), Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия).
Забележка. Погрешно се посочват за България О. coerulescens Steph., О. grisebachii Reut., O. cernua Loefl.
From: „Флора на Република България”, том Х, Академично издателство „Проф. Марин Дринов” БАН, София, (1995)
* * * * *
Orobanche gracilis Sm. is an accepted name
This name is the accepted name of a species in the genus Orobanche (family Orobanchaceae).
The record derives from WCSP (in review) (data supplied on 2012-03-23) which reports it as an accepted name with original publication details: Trans. Linn. Soc. 4: 172 1798.Synonyms:
Catodiacrum cruentum Dulac, Orobanche cruenta Bertol., Orobanche grandiuscula Moris
From:
www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › kew-2395655* * * * *
Orobanche gracilis
Wikipedia does not have an article with this exact name.
From Wikipedia, the free encyclopedia
* * * * *
Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII, плодоноси: VII - IX (X)
Разпространение в България: По тревисти склонове, храсталаци и горски поляни, по различни родове Lamiaceae, в цялата страна, от морското равнище докъм 1800 м надморска. височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Западна и Централна Европа, Северозападна Африка (Мароко), Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия).Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Република България”, том Х, Академично издателство „Проф. Марин Дринов” БАН, София, (1995), www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › kew-2395655, Wikipedia, the free encyclopedia
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.