BGFlora.eu

Oxalis corniculata L.

1907 (1). 0. corniculata L. Sp. Pl. ed. 1 (1753) 435; Boiss., Fl. Or. I (1867) 866; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 568; Young, Fl. Eur. II (1968) 192 — Рогчесто киселиче

Семейство: Oxalidaceae R. BR.
Род: Oxalis L.
Вид: Oxalis corniculata L.
Българско име: Рогчесто киселиче

Описание:

Едногодишни до многогодишни растения. Корените тънки. Стъблата 5 - 50 см дълги, тънки, падзящи, разклонени, закръглени, с корени, посредством които се вкореняват, влакнести. Прилистниците малки, продълговато уховидни, сраснали в основата на листната дръжка, влакнести. Листата тройни, на 1,5 - 8,0 см дълги, влакнести или почти голи дръжки, последователни; листчетата 0,5 - 1,5 см дълги, 0,8 - 2,5 см широки, обратно сърцевидни, почти приседнали, по ръба влакнести, отгоре голи, отдолу просто влакнести. Цветовете по 2 - 7, в сенниковидни стьцветия. Съцветните дръжки 2,5 - 6,0 см дълги, прилегнало просто влакнести, излизащи от пазвите на листата. Прицветниците 2,0 - 3,5 мм дълги, ланцетни или шиловидно ланцетни, влакнести. Цветните дръжки 1,0 - 1,5 см дълги, прилегнало просто влакнести, при плода извити надолу. Чашелистчетата 3 - 5 мм дълги, 0,8 - 1,0 мм широки, два пъти по-къси от венчелистчетата, ланцетни, тъпи, влакнести. Венчелистчетата 6 - 10 мм дълги, 1,5: - 2,0 мм широки, обратно яйцевидни, жълти. Тичинките със сраснали в основата дръжки и продълговати прашници. Кутийката 10 - 25 мм дълга, цилиндрична, към върха стеснена и заострена, гъсто късо просто влакнеста. Семената 1,7 - 2,0 мм дълги, яйцевидни, плоски, кафяви, с напречни ребра.

Отглежда се в паркове и градини като декоративно.

Период на цъфтеж: Цъфтят: V - VIII, плодоносят: VII - IX.

Разпространение в България: По сухи тревисти, каменисти и песъчливи места, често като плевел. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Струмска долина, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа, от морското равнище докъм 1000 м надморска. височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Южна Европа, Азия.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, том VII, БАН, София, (1979)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО