BGFlora.eu

Polygala alpestris Reichenb.

2008 (12). P. alpestris Reichenb., PI. Crit. I (1823) 25; Boiss., Fl. Or. I (1867) 476; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 597; McNeill, Fl. Eur. II (1968) 235 — Алпийска телчарка

Семейство: Polygalaceae R. BR.
Род: Polygala L.
Вид: Polygala alpestris Reichenb.
Българско име: Алпийска телчарка

Описание:

Многогодишно растение. Стъблата възхбдящи или лежащи, 7 - 15 см дълги, неразклонени, в основата невдървенели и без розетки, единични или по няколко, късо къдраво влакнести. Листата 7 - 9 (10) мм дълги, 1,5 - 2,5 мм широки, към основата скъсяващи се, ланцетни или ланцетно елиптични, с 1 неразклонена жилка, по подвития ръб и по-рядко по средната жилка късо къдраво влакнести; приосновните листа широко елиптични до широко елиптично ланцетни. Съцветните дръжки до 5 мм дълги или липсват. Съцветията връхни, гъсти, 5 - 20-цветни. Прицветниците 1,0 - 1,5 мм дълги, по-къси от цветните дръжки или равни на тях, ланцетни, по ръба ресничести, ципести, неопадащи, необразуващи качулка на върха на съцветието. Цветните дръжки 1,5 - 2,0 мм дълги, голи. Чашелистчетата (2,0) 2,5 - 3,0 мм дълги, 1/3 до половината от дължината на крилцата, еднакви, прави, елиптични до тясно обратно яйцевидни, зелени, по ръба ципести; крилцата 4 - 6 мм дълги, 3 - 4 мм широки, малко по-дълги от кутийката, по-тесни или равни на нея, яйцевидни до обратно яйцевидни, е 3 - 4 слабо мрежовидно разклонени жилки, в основата без нокът, късо заострени, розови. Венчето равно на крилцата, розово до виолетово; тръбицата до половината на крилцата, равна на свободната част на венчелистчетата, в основата слабо подута; венчелистчетата в основата с ушички, прави; кичурът от 2 - 3 слабо наделени снопчета. Стълбчето по-късо от плодника. Тичинковите дръжки до 2/3 сраснали с тръбицата. Кутийката сърцевидна, тясно симетрично крилата, на върха вдлъбната, приседнала. Семената 2,0 - 2,5 мм дълги, дяловете на придатъка ланцетни, почти равни помежду си, до 1/3 от дължината им.

Забележка. Нашите растения (SO) показват известна преходност между двата подвида — subsp. alpestris и subsp. croatica (Chodat) Hayek, но могат определено да бъдат отнесени към типичния подвид.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII, плодоноси: VI - VIII.

Разпространение в България: Из тревисти места, в планините, върху варовик. Средни и Западни (Беглика) Родопи, от 1400 докъм 1600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Южна (Балкански полуостров и северната част на Апенинския полуостров) Европа.

Защитен статус: Видът е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, БАН, София, (1979)

1. 2.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО