Polygala major Jacq.
4—6. Група Голяма телчарка — P. Major
2001 (5). P. major Jacq., Fl. Austr. V (1778) 6; Boiss., Fl. Or. I (1867) 474; Chodat, Mem. Soc. Phys. Hist. Nat. Genéve, XXXI, 2 (1893) 434, p. p.; Hayek, Prodr. Fl. Pfcnins. Balc. I (1925) 593, p. p.; McNeill, Fl. Eur. II (1968) 233, p.p. — Голяма телчарка
Семейство: Polygalaceae R. BR.
Род: Polygala L.
Вид: Polygala major Jacq.
Българско име: Голяма телчаркаОписание:
4—6. Група Голяма телчарка — P. Major
Малки полухрастчета до многогодишни тревисти растения. Стъблата изправени или възходящи до лежащи, в основата без листни розетки, често само със стерилни издънки. Листата обратно яйцевидни до ланцетни или линейни, приосновните елиптични до лопатовидни, по-къси от стъбловите, най-често опадливи. Съцветията връхни, многоцветни. Прицветниците при цъфтеж опадливи. Цветните дръжки голи. Цветовете розови, сини до виолетови или бели. Чашелистчетата повече или по-малко еднакви по форма, горното в основата неподуто, по-къси от половината на крилцата. Венчето ясно по-дълго от крилцата, тръбицата по-дълга от 2/3 от дължината им, извита нагоре. Кутийката най-много до половината дължина на крилцата, овална до обратно крушовидна, на върха плитко вдлъбната, тясно симетрично крилата, изведнъж или постепенно стеснена с карпофор. Семената овални, четинесто влакнести, дяловете на семенния придатък силно неравни помежду си, на 1/3 - 1/2 от дължината им.
1 Крилцата тясно ланцетни до тясно ланцетно обратно яйцевидни, на върха с 1,0 - 1,5 мм дълго зелено осилче. Стъбловите листа тясно линейни до линейно ланцетни, приосновните тясно ланцетни …..... 6. Суха телчарка — P. acarnanica (Chodat) Kož. et Petrova
1* Крилцата яйцевидно елиптични до обратно яйцевидни, без или със късо до 0,5 мм кафяво осилче. Стъбловите листа ланцетно елиптични, приосновните лопатовидни или широко елиптични ............................................................................................................... 2
2 Кутийката изведнъж стеснена в почти равен на нея карпофор. Крилцата при цвета (9) 10 - 13 мм, при плода 11 - 14 (15) мм дълги ..................................................................................................................................................................... 5. Голяма телчарка — Р. major Jacq.
2* Кутийката постепенно стеснена в до половината от дължината ú карпофор. Крилцата при цвета (5) 7 - 10 мм, при плода 10 - 12 мм дълги ............................................................... ......................................................... 4. Анатолийска телчарка — P. anatolica Boiss. et Heldr.
2001 (5). P. major Jacq., Fl. Austr. V (1778) 6; Boiss., Fl. Or. I (1867) 474; Chodat, Mem. Soc. Phys. Hist. Nat. Genéve, XXXI, 2 (1893) 434, p. p.; Hayek, Prodr. Fl. Pfcnins. Balc. I (1925) 593, p. p.; McNeill, Fl. Eur. II (1968) 233, p.p. — Голяма телчарка
Многогодишно растение. Стъблата изправени или възходящи, (10)20 - 35 (40) см дълги, прости, в основата често вдървенели, няколко до многобройни, със или без стерилни издънки, късо къдраво влакнести. Листата (5) 10 - 25 (30) мм дълги, 1,5 - 2,5 (3,0) мм широки, към основата и върха стесняващи се, ланцетни, линейно ланцетни или линейни, с 1 неразклонена жилка, по повърхността голи, по жилката и подвития си ръб късо къдраво влакнести, опадащи; приосновните лопатовидни или обратно яйцевидни. Съцветията връхни, рехави или гъсти, (10) 30—40 (50)-цветни. Прицветниците 3—5 мм дълги, по-дълги от цветните дръжки, ланцетни, бяло ципести, опадащи. Цветните дръжки 2,0 - 2,5 (3,0) мм дълги, голи. Чашелистчетата (2,0) 3,0 - 5,0 (5,5) мм дълги, почти равни помежду си или горното малко по-дълго, прави, до ¼ - 1/3 от дължината на крилцата, ланцетни до ланцетно елиптични, към ръба си ципести, розови или бели, към върха повече или по-малко ресничести; крилцата при цвета 9 - 13 (14) мм дълги, 3 - 4 (5) мм широки, при плода 11 - 14 (15) мм дълги, 3,5 - 5,0 (6,0) мм широки, по-дълги и по-широки от кутийката, яйцевидно елиптични до обратно яйцевидно ланцетни, на върха с до 0,5 мм дълго осилче, в основата със или без къс нокът, с 3 - 5 силно изпъкнали, крайните вилужно разклонени жилки, сини, розови, синьо розови, бели, гълъбови или виолетови. Венчето по-дълго от крилцата, извито нагоре, синьо, розово, бледо виолетово, гълъбово до бяло; тръбицата по-дълга от 2/3 от дължината на крилцата, много по-дълга от свободната част от венчелистчетата; последните в основата с къси ушички, прави; кичурът с 2 - 3 снопчета. Стълбчето равно на плодника или по-дълго от него. Тичинковите дръжки до 2/3 сраснали с тръбицата. Кутийката крушовидна, често заоблено правоъгълна, симетрично крилата, на върха слабо вдлъбната, изведнъж стеснена в карпофор, почти равен на дължината ú. Семената 2,5 - 3,0 мм дълги, дяловете на придатъка силно неравни помежду си, ланцетни, по-дългият до 1/2 от дължината им.
Изменчивост
1 Стъблата в основата вдървенели, с многобройни стерилни издънки. Съцветията рехави ................. var. bosniaca Chodat, Меm. Soc. Phys. Hist. Nat. Geneve XXXI, 2 (1893) 436; Hayek, op. c. p. 594. Североизточна България, Предбалкан, Средна Стара планина, Знеполски район, Западни гранични планини, Пирин, Средни Родопи, Тракийска низина.
1* Стъблата в основата невдървенели или слабо вдървенели, без стерилни издънки или само с 1 - 2 такива. Съцветията гъсти ……….. var. major. Разпространено ….............................................................................................................................................................…………. 2
2 Цветовете сини или гълъбови ……………… f. azurea Pant., Verh. Ver. Nat. Heilk. Pressb. N. F. II (1871-2) 110. Предбалкан, Средна Стара планина, Витошки район (Витоша, Плана), Пирин (Северен), Средни Родопи, Тракийска низина
2* Цветовете с друга окраска .............................................................................................................................................................................. 3
3 Цветовете бели …………........................................................….. f. albiflora Baumg., Enurn. Stirp.Transs. II (1846) 317. Разпространено.
3* Цветовете розови до виолетови …………..................................................................................………...…… f. major. Разпространено.Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VII, плодоноси: VII - VIII.
Разпространение в България: Из ливади и тревисти места, в низините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Централна и Южна Европа (на запад до Италия, на север до Южна Чехословакия), Западен Сибир, Кавказ, Югозападна Азия.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, БАН, София, (1979)
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
