BGFlora.eu

Polygala vulgaris L.

2006 (10). P. vulgaris L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 702; Boiss., Fl. Or. I (1867) 476; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 596; McNeill, Fl. Eur. II (1968) 235; P. vulgaris I genuina Chodat, Mem. Soc. Phys. Hist. Nat. Geneve XXXI, 2 (1893) 448; P. stojanovii Stef., Изв. Бълг. Бот. Друж. III (1929) 80; P. carniolica var. stojanovii (Stef.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 2 (1933) 674; P. major var. minor Stef., 1. c. — Обикновена телчарка

Семейство: Polygalaceae R. BR.
Род: Polygala L.
Вид: Polygala vulgaris L.
Българско име: Обикновена телчарка

Описание:

Многогодишно растение. Стъблата изправени или в основата възходящи, 7 - 26 (30) см дълги разклонени, по-рядко прости, без листни розетки, в основата често вдървенели, няколко до многобройни, голи или късо къдраво влакнести. Листата 15 - 25 (30) мм дълги, 1,5 - 3,0 мм широки, към основата скъсяващи се, ланцетни до линейно ланцетни, с 1 разклонена или неразклонена жилка, по повърхността голи, плоски или по ръба подвити; приосновните елиптично ланцетни до елиптични, плоски, обикновено неопадащи. Съцветията връхни и странични, по-рядко само връхни, гъсти, 10 - 30 (40)-цветни. Прицветниците 0,5 - 1,0 мм дълги, по-къси от цветните дръжки, рядко почти равни на тях, ланцетни, по ръба целокрайни, бяло ципести, опадащи, необразуващи качулка на върха на съцветието. Цветните дръжки 1,5 - 2,0 (2,5) мм дълги. Чашелистчетата (2,0) 2,5 - 3,0 мм дълги, еднакви, прави, от 1/3 до половината от дължината на крилцата, ланцетни до ланцетно елиптични, заострени, на гърба зелени, към ръба бяло или виолетово ципести, целокрайни; крилцата при цвета (3) 4 - 7 (8) мм дълги, 2,5 - 3,5 мм широки, при плода 5 - 8 мм дълги, 2,5 - 4,0 мм широки, по-дълги и равни до ширина на кутийката или малко по-тесни от нея, ланцетно елиптични до обратно яйцевидни или широко елиптични, в основата с къс нокът или приседнали, с 3 - 5 силно мрежовидно разклонени жилки, сини до виолетови. Венчето равно на крилцата, до малко по-дълго или по-късо, синьо или розово виолетово, по-рядко бяло; тръбицата до половината на крилцата, равна на свободната част на венчелистчетата, права, в основата слабо подута; венчелистчетата в основата с ушички, извити назад, кичурът от 3 слабо наделени снопчета. Стълбчето равно на плодника. Тичинковите дръжки до половината сраснали с тръбицата. Кутийката сърцевидна, тясно симетрично крилата, на върха вдлъбната, приседнала или на съвсем къс карпофор. Семената 2,0 - 2,5 мм дълги, дяловете на придатъка триъгълно ланцетни, почти еднакви, до 1/3 от дължината им.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI, плодоноси: VI - VII.

Разпространение в България: Из ливади и храсталаци, в низините и планините. Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Славянка, Рила, Средна гора, Родопи, Тракийска низина, от морското равнище докъм 1700 м надморска височина. Посочва се за Беласица (Стоян., 1918). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (с изключение на Крайния Север), Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия).

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, БАН, София, (1979)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО