Prunella grandiflora (L.) Scholler
2696 (1). P. vulgaris L., Sp. PL, ed. 1 (1753) 600; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1931) 264; Smith, Fl. Eur., III (1972) 162; Brunella vulgaris Moench, Meth. (1974) 414; Стоян., Стеф., Фл. Бълг., изд, 1,11 (1925) 936 — Обикновена пришница
Семейство: Labiatae (Lamiaceae) Juss.
Род: Prunella L.
Вид: Prunella grandiflora (L.) Scholler
Българско име: Едроцветна пришницаОписание:
Многогодишно растение.. Коренището полегато или пълзящо. Стъблото приповдигащо се, единично или с малко на брой разклонения, високо (12-) 15 - 50 (-60) см, голо или неравномерно влакнесто, с редки власинки, повече или по-малко виолетово оцветено. Листата продълговато яйцевидни или яйцевидно ланцетовидни, към върха стесняващи се, цели или неравномерно плитко назъбени, (4-) 5 - 8 (-9,5) см дълги, и 3,5 - 4,5 см широки с (0-) 4 - 5 (-9) см дълги дръжки. Съцветията отдалечени от последната двойка стъблени листа, яйцевидни или удължено яйцевидни с 3 - 6 см дълги дръжки. Прицветниците 13 - 20 мм дълги и 15 - 20 мм широки, приседнали, ципести, с мрежесто жилкуване, бъбрековидни до сърцевидни, с постепенно източен остър връх и сърцевидна основа от външната страна с редки власинки, по ръба виолетово оцветени и ресничести. Чашката 12 - 15 мм дълга, в долната половина с дълги власинки, към горния край виолетово оцветена, двуустна; горната устна с три почти еднакви широко и късо триъгълно заострени зъбци, страничните малко по-дълги от средния; долната устна дълбоко 2-делна с продълговато ланцетни зъбци, покрити с власинки. Венчето 18 (28) -30 мм дълго, червено-виолетово, синьо- виолетово, рядко белезникаво, над 2 пъти по-дълго от чашката, голо, с леко извита тръбица, двуустно; горната устна сводеста, долната по-къса, 3-делна. Тичинките скрити под горната устна или малко по-дълги от нея; дръжките на дългите тичинки на върха с къс затъпен придатък. Стълбчето по-дълго от венчето. Орехчетата яйцевидни или закръглено яйцевидни, около 2 мм дълги и 1,5 мм широки със заоблен връх и придатък в основата.
Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VIII, плодоноси: VII - IX.
Разпространение в България: Из ливади, пасища, тревисти места предимно в планинския пояс. Разпространено, из всички планини от 600 докъм 2600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Средна и Атлантическа Европа, Кавказ, Средиземноморието.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IX, БАН, София (1989)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.