BGFlora.eu

 

Prunella laciniata (L.) L.

P. laciniata (L.) L., Sp. PL, ed. 2 (1762); 837; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1931) 265; Smith., Fl. Eur., Ill (1972) 162; P. vulgaris var. laciniata L., Sp. PL, ed. 1 (1753) 600; P. alba Pallas ex M. B., Fl. Taur. — Cauc., II (1808) 67; Reichenb., Ic. Fl. Germ., XXVIII (1856) 1223 — Нарязанолистна пришница

Семейство: Labiatae (Lamiaceae) Juss.
Род: Prunella L.
Вид: Prunella laciniata (L.) L.
Българско име: Нарязанолистна пришница

Описание:

Многогодишно растение. Коренището полегнало или пълзящо. Стъблото приповдигащо се, единично или разклонено, високо (5-) 10 - 35 (-50) см, гъсто влакнесто, с дълги и членести власинки. Долните листа с дръжки, разположени в розетка, яйцевидни, продълговато елиптични или ланцетни с целокраен или слабо назъбен ръб. Средните и горните стъблени листа пересто наделени с повече или по-малко линейни дялове или едро неравномерно назъбени, всички листа с дълги бели четинести власинки. Съцветието без дръжка, яйцевидно или удължено яйцевидно, дълго 2 - 6 см. Прицветниците 8 - 10 мм дълги и 15 - 17 мм широки, почти приседнали, ципести, зелени с мрежесто жилкуване и с постепенно източен връх и сърцевидна основа, от външната страна с власинки с ресничест ръб. Чашката дълга 11 - 13 мм, към основата гъсто влакнеста, двуустна; горната устна на върха с три къси осилести зъбци, по ръба овласена; долната устна на върха с три къси осилести зъбци, по ръба овласена; долната дълбоко разсечена на два триъгълно заострени към върха и ресничести по ръба зъба. Венчето 15 - 17 мм дълго, жълтеникаво-бяло, розово или червеникаво, голо или слабо влакнесто по средната жилка на горната устна; горната устна с права или леко сводеста извита; долната 3-делна, средният дял назъбен и завит надолу. Тичинки 4, дръжките на страничните под върха със закривен надолу израстък; близалцето равно или малко по-дълго от венчето. Орехчетата елиптични, дълги 2 - 2,5 мм и широки 1 - 1,5 мм, затънени на върха и в основата с бял придатък.

Видовете на род Prunella лесно хибридират помежду си. Съобщени са: P. grandiflora х laciniata (P. bicolor Beck, В. variabilis Beck) — Витошки район, Кокалянски манастир (Виходцевски, 1972), Славянска планина (Дреновски, 1934); P. laciniata X vulgaris (P. intermedia Link., P. pinnatifida Pers.) — Черноморско крайбрежие (Ахтопол—Йорд., 1934), Средна Стара планина (Габровско, Севлиево—Нейч., 1905, 1908 а, б; Стоян., Стеф., 1948), Странджа (Бродилово—Йорд. ор. с.).

Като декоративни из градините се отглеждат видове от род Monarda L. — М. fistulosa L., М. didyma L. и др., многогодишни тревисти растения от Северна Америка с изпъкнала средна част на долната устна, тесни странични дялове и тясна, заострена до разширена, назъбена горна устна.

Период на цъфтеж: Цъфти:  VI - VIII, плодоноси VIII - IX.

         Разпространение в България: По открити тревисти и каменисти поляни, в храсталаци, из планински ли­вади. Разпространено, от 300 до 2600 м надморска  височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

      Общо разпространение: Кавказ, Средна и Атлантическа Евро­па, Средиземноморието, Мала Азия, Иран. В Северна Америка пренесена.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том IX, БАН, София (1989)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.