BGFlora.eu

Rhinanthus minor L.

2875 (1). R. minor L., Amoen. Acad. III (1756) 54; Vel., Fl. Bulg. Suppl. I (1898) 219; Soó et Webb, Fl. Eur. III (1972) 211; Alectorolophus minor(L.) Wimm. et Grab., Fl. Siles. II, 1 (1829) 212; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1931) 191 — Малка клопачка

Семейство: Scrophulariaceae Juss.
Род: Rhinanthus L.
Вид: Rhinanthus minor L.
Българско име: Малка клопачка

Описание:

Едногодищно растение. Стъблото 10 - 40 (-50) см високо, с 4 - 9 междувъзлия, просто или разклонено, зелено или понякога с надлъжни черни линии, голо или разредено влакнесто, разклоненията по-къси от главното стъбло. Листата яйцевидно продълговати до линейно ланцетни, 20 - 40 мм дълги и (2-) 5 - 15 мм широки, по-къси от междувъзлията на стъблото, тъпо назъбено напилени до назъбени, обикновено тъмнозелени; интеркаларни листа липсват или рядко 1 - 3 двойки. Прицветниците яйцевидно триъгълни, по-дълги, равни или малко по-къси от чашката, голи, на върха заострени, по края остро назъбени; зъбците към върха с намаляващи размери. Чашката гола или по ръба слабо мъхесто влакнеста, при узряването на плодовете до 15 мм дълга. Венчето жълто, 12 - 15 мм дълго, тръбицата права, по-къса от чашката; устието повече или по-малко отворено; горната устна с белезникави или виолетови закръглени зъбчета, по-къси от 1 мм; долната раздалечена от горната. Кутийката закръглена, 9 - 10 мм в диаметър. Семената 3 - 4 мм дълги, с крило около 1 мм широко.

Изменчивост

Var. minor Стъблото просто или с няколко изправени стерилни разклонения. Междувъзлията по-дълги от листата; без интеркаларни листа или по-рядко само една двойка. Разпространено, в границите на вида. Пролетен екотип.
Var. elatior Schur, Enum. PI. Transs. (1866) 511; R. minor subsp. elatior (Schur) Schwarz; Soó, op. c. (1958) 365. Стъблото разклонено c дъговидно извити, цъфтящи клонки. Междувъзлията по-къси от листата; интеркаларните листа 2 - 3 двойки.
Западна и Средна Стара планина, Рила. Летен екотип.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI, плодоноси: VII - VIII.

Разпространение в България: Из планински ливади. Западна и Средна Стара планина, Софийски район, Витошки район, Рила, Западни и Средни Родопи, от 700 до 2500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Общо разпространение. Европа (в южните части по-рядко), Кавказ, Западен Сибир.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: - да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Република България”, том Х, БАН, София, (1995)

. 1. 2.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО