BGFlora.eu

Rosa canina L.

1477 (4). R. canina L.,Sp. Pl. ed. 1 (1753) 491 s. str.; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1,I (1924) 603; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 709; Klášt., Fl. Eur. 11(1968) 29; R. vulgaris Hegi, 111. Fl. Mitteleur. IV, 2 (1923) 1023; R. luteticma Lehm., Bull. Soc. Philom. Paris (1818) 93; R. transsilvanica Schur, Enum. PI. Transs. (1866) 202; R. andegavensis Bast., Essai Fl. Maine Loire (1809) 189; R. sphaerica Gren. ap. Billot in Schultz, Arch. Fl. Fr. Allem. (1854) 333 — Обикновена шипка

Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Rosa L.
Вид: Rosa canina L.
Българско име: Обикновена шипка

Описание:

ђ. Храст. Стъблата 1,5 - 3 (7) м високи с дъговидно извити клонки. Кората зелена или червеникава, обикновено без синкав налеп. Шиповете сърповидно извити, в основата широки, в напречно сечение тясно елиптични, по-рядко или по-гъсто разположени; стъблата понякога без шипове. Листата 7 - 9 см дълги; листните дръжки голи, гладки, рядко с единични власинки или жлезисти четинки. Прилистниците в повечето случаи тесни, по ръба жлезисто ресничести. Листчетата (5) 7 (9), най-често елиптични, с късо заострен връх, средно 1,5 - 3 см дълги и 1 - 1,5 см широки, остро назъбени най-често с прости зъбци, понякога с няколко вторични, рядко зъбците завършват със жлези; от двете страни голи и гладки, рядко по главните жилки с единични власинки, жлезисти четинки и дребни шипчета, долната страна по-светлозелена, със синкав налеп. Цветовете 4 - 6 см в диаметър, единични или по 3 - 5 в съцветие. Цветните дръжки равни на дължината на хипантия или двойно по-дълги, голи, по-рядко съсъ жлезисти четинки. Чашелистчетата широко ланцетни, външната страна почти гола, вътрешната с бели власинки, рядко гола; след прецъфтяване обърнати назад и прилегнали към хипантия, рано опадащи. Венчелистчетата бели, бледорозови или понякога яркорозови. Стълбчетата събрани в конична или сферична влакнеста главичка. Плодовете едри, 2 - 2,5 см дълги, широко яйцевидни до сферични, рядко със жлезисти четинки, ярко или светло-червени.

Стопанско значение. Намира широко приложение като декоративно и за подложки на декоративните рози. Плодовете се използуват в медицината и в хранително-вкусовата промишленост за приготвяне на мармалади, брашно, сиропи и др. Съдържат витамин С средно 513 мг % на сурова маса.

Забележка. 1. Обикновената шипка показва голямо вариране по отношение редица морфологически белези, което е станало причина да се отделят от вида много разновидности Изследванията, които проведохме в това отношение, показват, че този полиморфизъм се дължи изключително на лесното хибридиране на вида с други видове шипки. Много често се наблюдават следите хибриди:
R. canina L. х R. vosagiaca Desportes. Високи храсти, колкото родителските форми. Листчетата неправилно назъбени. Чашелистчетата разперени или изправени. Плодовете кълбести. Тук спадат съобщените от Стоян. Стеф. (1948) 607 за нашата флора subsp. globularis (Franchet) Hayek var. typica f. rhodopaensis Hruby.
R. canina L. x R. micrantha Sm. Хибридите от тази комбинация унаследяват жлезистите власинки по цветните дръжки, различната големина и назъбване на листчетата и власинките по близалцата на стълбчетата. Това съответствува на подвидовете таксони, дадени за R. canina в Стоян. Стеф. (1948).
Различното изобилие на власинки на долната страна на листчетата е резултат на честите кръстоски на R. canina L. х R. corymbifera Borkh.
R. canina х R. gallica. Храсти, 1 - 1,5м високи. Листчетата голи. Цветовете по-големи от тези на R. canina с интензивно розов оттенък. Стълбчетата с бяло влакнести главички. Плодовете едри, сферични. Храстите по морфологически белези наподобяват R. jundzillii Besser.
R. canina х R. myriacantha DC. Храсти, 1 м високи. Листчетата голи. Цветовете бели. Плодовете широко елипсоидни, розови до тъмно виненочервени. Храстите по морфологически белези наподобяват R. spinosissima L.
R. canina х R. pendulina (R. alpina x R. canina) Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balс. (1929) 716. Среща се по-рядко.
Забележка. 2. Дадените от Стоян. Стеф. (1948) 605 R. stylosa Desv. var. systyla Bast, от Анхиало и var. sadovensis Deg. et Urum. от c. Садово, Пловдивско, и събрани от нас край с. Храбрино, Пловдивско, отнасяме към R. canina L. Те нямат основния белег — дължината на стълбчетата. Той силно варира в отделните цветове на един храст: от типично приседнали до повече или по-малко удължени. По другите белези на вегетативните органи — листа, шипове и др., напълно съвпадат с тези на обикновената шипка. Поради това не приемаме да съществува в нашата флора R. stylosa Desv.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII.

Разпространение в България: Из храсталаци, тревисти склонове, по брегове на реки, ручеи, по синури и др. в равнините и планините, от морското равнище докъм 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (на север до 62° с. ш.), Югозападна Азия, Северна Африка; пренесено в Средна Азия и Северна Америка.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том V, БАН, София, (1973)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО