BGFlora.eu

Rosa caryophyllacea Besser

1479 (6). R. caryophyllacea Besser, Cat. Pl. Jard. Krzemien. SuppL IV (1815) 18; Klast., Fl. Eur. П (1968) 32; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 730; R. rubiginosa var. caryophyllacea (Besser) Besser ex Ser. in DC., Prodr. П (1825) 617; R. rubiginosa var. willdenoviana Regel, Tent. Ros. Monogr. (1877) 342 —Карамфилова шипка

Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Rosa L.
Вид: Rosa caryophyllacea Besser
Българско име: Карамфилова шипка

Описание:

Храст. Стъблата 1 - 2 м високи с почти изправени клонки, със зелена или червеникава кора. Шиповете нееднакви, предимно едри, кукесто извити, често по двойки на по-горните клонки и игловидни или четинковидни, събрани на групи по цветоносните клонки и по-рядко на по-старите. Листата 6 - 9 см дълги; листните дръжки гъсто осеяни със жлези, власинки и малки шипчета, рядко без власинки. Прилистниците 1 - 2 см дълги и 0,5 - 1 см широки, с триъгълни разперени върхове, отгоре голи, отдолу голи или жлезисти, жлезисто ресничести. Листчетата 5 - 7, яйцевидно елиптични или продълговато елиптични, 2 - 4 см дълги и 1,5 - 2,5 см широки, отгоре голи или много често покрити с разсеяни дребни жлези, отдолу гъсто жлезисти и в различна степен с власинки, жлезисто ресничести. Цветовете 4 - 5 см в диаметър, по 3 - 5 в щитовидни съцветия, рядко единични; цветните дръжки голи или четинесто жлезисти, често по-дълги от хипантия. Чашелистчетата с добре развити странични ланцетни придатъци, от вътрешната страна бяло власинести, от външната и по ръба жлезисти, след прецъфтяване обърнати назад и оцадващи до узряване на плода. Венчелистчетата ярко розови. Близалцата на стълбчетата бяло власинести. Плодовете яйцевидно сферични.

Стопанско значение. Може да се използува като декоративно и лечебно растение. Плодовете съдържат витамин С средно 518 мг% на сурова маса.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VII.

Разпространение в България: Из храсталаци в равнините и предпланините. Черноморското крайбрежие (Приморско, Кости—Бургаско), Софийски район, Западните гранични планини (Кюстендилско), Средните Родопи (пролома на р. Въча, Еркюприя), от морското равнище докъм 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна, Източна и Югоизточна Европа.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том V, БАН, София, (1973)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО