Rosa myriacantha DC. ex Lam. et DC.
1476 (3). R. myriacantha DC. ex Lam. et DC., Fl. Fr. ed. 3, IV (1805) 439; R. pimpinellifoliavsa. myriacantha Ser. in DC., Prodr. 11(1825) 608; R. spinosissima auct.; Стоян Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, I (1924) 605; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Bale. I (1926) 743, p. p. — Бодлива шипка
Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Rosa L.
Вид: Rosa myriacantha DC. ex Lam. et DC.
Българско име: Бодлива шипкаОписание:
ђ. Храсти Стъблата 0,5 - 1 м високи, с изправени клонки. Шиповете с различна големина, игловидни, прави или насочени надолу. Листата 4 - 6 см дълги; листните дръжки голи, рядко осеяни с дребни жлезисти власинки. Прилистниците тесни, 2 - 4 мм широки, на върха заострени и отклоняващи се от дръжката встрани, отгоре голи, отдолу и по ръба покрити с дребни жлезисти власинки; листчетата (5) 7 - 9 (11), кръгли до слабо елиптични, 1 - 2 см дълги, от горната страна голи, на долната жлезисти (в редки случаи почти голи или само по главната жилка жлезисти и с редки власинки), неясно или двойно жлезисто назъбени. Цветовете 3 – 8 см в диаметър, единични; цветните дръжки 1 - 3 см дълги, голи или със жлезисти власинки и игловидни шипчета. Чашелистчетата целокрайни, тясно ланцетни, на върха заострени, от външната страна и по ръба покрити в различна степен със жлезисти власинки, а от вътрешната гладки; след прецъфтяването остават разперени или изправени. Венчелистчетата бели с кремаво жълт оттенък, по-дълги от чашелистчетата. Стълбчетата бяло влакнести. Плодовете сферични до елипсоидни или дисковидно сплескани, тъмновинени до възчерни.
Стопанско значение. Декоративно растение. Може да се използува и за укрепване на ерозирани места. Листата в някои райони у нас се употребяват за чай. Плодовете се използуват за оцветяване на течности и за лечебни цели. Съдържат витамин С средно 680 - 715 мг% на сурова маса.
Забележка. R. myriacantha е слабо полиморфен вид. Степента на изменчивост на някои белези обаче варира при едни и същи екземпляри, а така също и от околните условия. Такива са назъбването на листчетата — неясно или двойно жлезисто, жлезистите власинки по долната страна на листчетата. Дадените от Стоян. Стеф., Фл. Бълг. (1948), R. pimpinellifolia var. spinosissima С. Koch и R. pimpinellifolia var. ripartii Keller са резултат на тази изменчивост и нямат таксономическа стойност. Те са екологични форми. Същото се отнася и до R. pimpinellifolia var. serbica G. Braun, съобщена от Ал. Дреновски (VI принос към Фл. на Али Ботуш, (1935). Срещат се, макар и много рядко, хибридни форми на R. pendulina X R. myriacantha, които по таксономични белези се приближават до R. pimpinellifolia.
Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII.
Разпространение в България: По сухи каменливи места. Разпространено предимно в предпланините и планините докъм 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Южна Европа, Югозападна Азия.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том V, БАН, София, (1973)
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
