BGFlora.eu

Rosa pendulina L.

1499 (26). R. pendulum L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 492; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 740; Klášt., Fl. Eur. II (1968) 28; R. alpina L., Sp. PI. ed. 2 (1762) 703; R. pendulina var. alpina (L.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг., изд. 1, I (1924) 604; R. reversa Koch, Syn. Fl. Germ. ed. 1 (1835) 223 non Waldst. et Kit.; R. rupestris Crantz, Stirp. Austr. ed. 1, II (1763) 23 — Алпийска шипка

Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Rosa L.
Вид: Rosa pendulina L.
Българско име: Алпийска шипка

Описание:

ђ. Храст. Стъблата 1 - 2 м високи, с изправени или слабо дъговидно извити клонки. Шиповете тънки, игловидни, твърде слаби, обикновено гъсто разположени в долната част на клонките, в горната почти липсват. Листата 6 - 12 см дълги листните дръжки покрити с власинки с примес от жлезисти четинки, рядко голи. Прилистниците широки, по ръба жлезисто ресничести, във връхната си част с отдалечаващи се яйцевидно ланцетни ушички. Листчетата 5 - 7 (9), удължено яйцевидни до удължено елиптични, обикновено с остри жлезисти зъбци, отгоре зелени, отдолу сивозелени, с власинки или жлези поне по главната жилка. Цветовете 4 - 6 см в диаметър, единични или по 2 - 3 в съцветие; цветните дръжки до 2,5 см дълги, обикновено жлезисти. Чашелистчетата силно удължени, на върха с листовидно разширение, целокрайни, външните рядко с единични нишковидни странични придатъци, от външната страна най-често със жлезисти власинки, рядко голи, от вътрешната бяло власинести, равни на дължината на венчелистчетата, рядко по-дълги, след прецъфтяване стоят изправени, силно сближени, не опадат при зрелите плодове. Венчелистчетата червени до тъмночервени. Близалцата събрани в приседнала бяло влакнеста главичка. Плодовете силно елиптично удължени или обратно яйцевидни, покрити обилно със жлезисти власинки, рядко голи, червени, след узряване наведени надолу.

Стопанско значение. Декоративно растение. Плодовете са ценни за хранително-вкусовата промишленост, съдържат витамин С средно 1500 - 1640 мг% на сурова маса.

Забележка. Алпийската шипка показва изменчивост по отношение степента на интензивното разположение на власинките, жлезистите власинки, шиповете, по формата на листчетата и плода. Тази изменчивост е свързана с индивидуалното развитие на храстите при различни екологични условия. Дадените вътревидови таксони се включват в популацията на вида и нямат таксономична стойност.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI.

Разпространение в България: Из гори и горски сечища, по скали и каменисти грамади, край поточета, навсякъде в планинския и високопланинския пояс. Разпространено, от 1000 до 2500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Южна Европа.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том V, БАН, София, (1973)

1.

2.

3.

4.

5.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО