BGFlora.eu

Rosa vosagiaca Desportes

1491 (18). R. vosagiaca Desportes, Ros. Gall. (1828) 88; Klášt., Fl. Eur. II(1968) 29; R.glauca Vill.ap.Loisel. in Desv., Jour. Bot. Rédigé II (1809) 336 non Pourret; Hayek, Prodr. Fl. Penins Balc. I (1926) 721 —Возагиакова шипка

Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Rosa L.
Вид: Rosa vosagiaca Desportes
Българско име: Возагиакова шипка

Описание:

ђ. Храст. Стъблата 1,5 - 2 м високи, често с дъговидно извити и увиснали клонки с червеникава кора, предимно със синкав налеп. Шиповете разнотипни, по главните многогодишни стъбла сърповидно извити или прави, със силно разширена основа, по младите клонки дребни, по-редки и слабо извити. Листата 5 - 15 см дълги; листните дръжки предимно голи, с няколко малки шипчета и единични жлезисти власинки. Прилистниците с извити отдалечаващи се върхове, голи, по края жлезисто ресничести. Листчетата (5) 7 (9), най-често елиптични, по-рядко яйцевидни или кръгли, при основата закръглени, на върха заострени, голи, от долната страна синкавозелени, остро неравномерно напилени, рядко с единични жлези. Цветовете 4 - 5 в съцветие; цветните дръжки 6 - 7 мм, дълги скрити в добре развити прицветници, не по-дълги от хипантия, обикновено гладки, рядко жлезисто четинести. Чашелистчетата с линейни или ланцетни странични придатъци, от вътрешната страна голи и гладки, от външната влакнести, след прецъфтяване се повдигат и остават разперени или изправени, запазват се при зрелите плодове. Венчелистчетата яркорозови. Връхната част на стълбчетата и близалцата събрана в приседнала влакнеста главичка. Плодовете широко елипсоидни до сферично яйцевидни.

Стопанско значение. Плодовете са добра суровина за хранително-вкусовата промишленост. Съдържат витамин С средно 490 - 738 мг% на сурова маса.

Забележка. Возагиаковата шипка проявява в популацията си голям полиморфизъм, който се дължи на лесното ú хибридиране с обикновената шипка и с други близки на нея. Проявява различия и през индивидуалното развитие на храстите, при различни екологични условия. По тези причини се появява вариране във формата на листчетата и плодовете, положението на чашелистчетата върху хипантия, количеството на шиповете, власинките и жлезистите четинки. Поради това трябва да отпаднат дадените от различни автори вътревидови таксони, изградени върху тези признаци.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII.

Разпространение в България: Из храсталаци и гори в предпланините и планините. Разпространено от 500 до 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Югозападна Азия, Кавказ.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том V, БАН, София, (1973)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО