Salvia glutinosa L.
2706 (8). S. glutinosa L., Sp. Pl., ed. 1 (1753) 26; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1929) 306; Hedge, Fl, Eur., III (1972) 191; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. No 964 — Жълта какула
Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Salvia L.
Вид: Salvia glutinosa L.
Българско име: Жълта какулаОписание:
Многогодишно растение. Стъблото (30-) 50 - 125 см високо, обикновено изправено, обикновено просто, повече или по-малко гъсто късо влакнесто. Листата цели; долните 60 - 160 мм дълги и 50 - 120 мм широки, стъблените по-дребни; яйцевидно триъгълни до яйцевидно продълговати, в основата копиевидни или стреловидни, на върха дълго заострени, едро, неравномерно до дълбоко кръгло назъбени; зелени, с приседнали жлезисти и гъсти къси прости власинки или голи; дръжките 15 - 120 мм дълги, с дълги наведени власинки. Присъцветниците недостигащи върха на чашката, яйцевидни до елиптични, приседнали, на върха заострени, зелени; външната страна с дълги жлезисти власинки. Прешлените 4 - 6-цветни, 6 - 16 на брой, раздалечени; оста с къси, прости и жлезисти власинки, лепкава. Цветните дръжки около 5 мм дълги, при плода удължаващи се, гъсто жлезисто влакнести; в основата с два малки, ланцетни, зелени със жлезисти и прости власинки, предимно по ръба, прицветника. Чашката 10 - 12 мм дълга, тръбесто камбанковидна, отвън с гъсти жлезисти и прости власинки, отвътре с разпръснати власинки, при плода разрастваща се; горната устна при плода права, почти цяла до късо тризъба, долната дълбоко врязана, по-дълга от горната. Венчето 30 - 45 мм дълго, жълто, отвътре с кафяво виолетови ивици и разредени прости и жлезисти власинки; горната устна сърповидна, повече или по-малко врязана, по-къса от долната; последната с елиптично продълговати странични дялове и среден, по-къс от тях, широко обратно яйцевиден, врязан повече или по-малко дълбоко назъбен дял; тръбицата значително по-дълга от чашката, в горната част разширена, отвътре с разпръснати власинки по цялата дължина. Тичинките по-къси от горната устна, скрити в нея; съчленени в мястото на свързване на тичинковата дръжка с прашниковата връзка; дръжките по-къси от прапшиковите връзки; рамената нееднакви, долната прашникова торбичка редуцирана в една обикновено длетовидна пластинка; стерилна. Стълбчето повече или по-малко по-дълго от горната устна. Орехчетата около 3,5 мм дълги, и 2 мм широки, обратно яйцевидни до продълговати, кафяви с по-тъмна мрежа, гладки,
Период на цъфтеж: Цъфти: VI - IX.
Разпространение в България: По сенчести каменисти и скални места, по влажни места в широколистни гори, храсталаците и в иглолистните гори в равнините, предпланините и планините. Разпространено (без Черноморското крайбрежие), от 160 докъм 2100 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Централна и Южна Европа, Югозападна Азия (Мала Азия, Северен и Северозападен Иран), Кавказ.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IX, БАН, София (1989)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.