BGFlora.eu

Salvia sclarea L.

2703 (5); S. sclarea L., Sp. Pl., ed. 1 (1753) 27; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1929) 307; Hedge, Fl, Eur., III (1972) 190 — Мускатна какула

Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Salvia L.
Вид: Salvia sclarea L.
Българско име: Мускатна какула

Описание:

Многогодишно растение. Стъблото 20 - 120 см високо, изправено, просто, понякога силно разклонено с дълги прости и гъсти къси жлезисти власинки (последните предимно в горната част). Приосновните листа рано изсъхващи; стъблените листа цели 60 - 200 (320) мм дълги, 30 - 150 (220) мм широки, широко яйцевидни до яйцевидно продълговати, в основата сърцевидни, на върха остри или притъпени, неравномерно кръгло до остро назъбени, набръчкани, зелени; от двете страни със сиви, прости и жлезистк власинки; дръжките 20 - 90 мм дълги, жлезисто влакнести; най-горните листа обхващащи стъблото. Присъцветниците повече или по-малко закриващи цветовете, 15 - 35 мм дълги и 10 - 25 мм широки, яйцевидни, приседнали с тесен удължено заострен бодлив връх, ципести, розови до бледо лилави или бели със зелен ръб с гъсти, къси прости и жлезисти власинки; трайни. Прешлените 2 - 6-цветни, многобройни, в основата раздалечени, нагоре сближени; оста жлезисто влакнеста. Цветните дръжки 2 - 4 мм дълги, изправени до слабо разперени, без прицветници. Чашката 10 - 12 мм дълга, тръбесто камбанковидна с повече или по-малко гъсти, къси, прости и жлезисти власинки; при плода понякога разрастваща се; горната устна при плода права де леко извита нагоре; със заострен къс среден зъб и два ланцетни, по-дълги, четинкоподобни до почти бодливо осилести странични зъбци; долната по-къса или еднакво дълга с горната, дълбоко врязана с бодливи зъбци. Венчето 26 - 30 мм дълго, с лилава горна и кремава долна устна; горната устна сърповидна, врязана; отвън жлезисто влакнеста, почти еднакво дълга с. долната; последната с продълговати, заострени до тъпи, повече или по-малко стърчащи странични дяла и с широко обратно яйцевиден, дълбоко врязан по ръба вълновиден среден дял; тръбицата по-къса от чашката, подута в горната част, отвътре с ресничеста по ръба люспица. Тичинките по-дълги от горната устна, съчленени в мястото на свързване на тичинковата дръжка с прашниковата връзка; дръжките по-къси от прашниковите връзки, рамената нееднакви, долната прашникова торбичка редуцирана в една обикновено длетовидна пластинка, стерилна. Стълбчето по-дълго от тичинките. Орехчетата 2,5 мм дълги и 2 мм широки, елиптични, светлокафяви с по-тъмна мрежа, гладки.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII (X).

Разпространение в България: По сухи припечни, каменисти и тревисти места, по скалисти места, предимно варовик в равнините, предпланините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 1400 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Южна Европа. Средиземноморие, Югозападна и Централна Азия. Въведена и отглеждана на много места в Централна Бвропа.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том IX, БАН, София (1989)

1. 2. 3. 4. 5.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО