BGFlora.eu

Scabiosa triniifolia Friv.

3007 (14). S. triniifolia Friv., Flora (Regensburg) 18 (1835) 333; Boiss., Fl. Or. 3 (1875) 133; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1930) 520; Matthews, Fl. Turkey 4 (1972) 608; Jasiewicz, Fl. Eur. 4 (1976) 73; S. triniifolia var. setigera Pančić, Elem. Fl. Bulg. (1883) 37; S. silaifolia Velen., Abh. Königl. Böhm. Ges. Wiss. ser. 7,1(8) (1886) 19 et Fl. Bulg. (1891) 244; Стоян., Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, 2 (1925) 1074; Hayek, 1.e.; S. triniifolia var. ujhelyi Pénzes, Borbasia 8 1948 (1-8) 7. - Триниилистна самогризка

Семейство: Dipsacaceae Juss.
Род: Scabiosa L.
Вид: Scabiosa triniifolia Friv.
Българско име: Триниилистна самогризка

Описание:

Многодишно растение. Стъблата 20 - 45 см високи, прави, голи или слабо влакнести, слабо облистени. Листата на стерилните розетки и долните стъблови 2 - 3 пъти пересто наделени, с линейни, разпръснато влакнести дялове, власинките прави или закривени; горните стъблови листа 2 - 3 пъти пересто наделени с тясно линейни дялове, с къси, разредени прости власинки до почти голи. Съцветията лъчисти, главести, 1,5 - 2,5 см в диаметър; съцветните дръжки дълги, под съцветието с гъсти, къси, прилегнали прости власинки, в останалата част с разпръснати власинки или голи; обвивните листчета линейно-ланцетни, по повърхността с къси, прилегнали, по ръба с къси разперени прости власинки, равни по дължина на цветовете или по-къси от тях. Външната чашка с 2 - 3 мм дълга тръбица, с 8 ребра и бразди, без ямички, в основата и по ребрата с къси власинки; короната 1 - 2 мм дълга, с 20 - 24 жилки; вътрешната чашка с дръжка, с 5 - 7 осила, 2 - 5 пъти по-дълги от короната. Венчето на периферните цветове в съцветието ясно по-дълго от централните, жълто.

Lectotypus (hic designates):Scabiosa trinaefolia Friv.Rumelia, Frivaldsky,IV, 1836 (W!).
Турus: Scabiosa triniifolia var. ujhelyi Pénzes. Sveti Vrac, in Valle Bistrica, Bulgar- Macedonia, 200 m, solo silicat (Ujhelyi et Pénzes 1938, MB, n.v.).
Lectotypus (hic designatus): Scabiosa silaifolia Velen. In graminosis supra Galata, VII, 1885 (PRC !).
Период на цъфтеж: Цъфти: VII - VIII, плодоноси: VIII - X.

Разпространение в България: По сухи тревисти, скалисти и каменисти места. Разпространено, докъм 1600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Югоизточна Европа (Балкански полуостров - Албания, Гърция, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Р Македония, Турция). Балкански ендемит.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: Не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Република България” том XI, София, (2013)

FLORA Republicae Bulgaricae, Opus inceptum curu redactoris principalis acad. DAKI JORDANOV, SERDICAE * 2013, Editio Academica “Professor MARIN DRINOV”
Editit tomum XI S. I. Kožuharon et M. E. Ančev
Redactor responsabilis editionis Prof. D. R. Peev, Dr. Sci.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

9. 10

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО