Senecio vernalis Waldst. & Kit.

3198 (8). S. vernalis Waldst. & Kit., Descr. Icon. Pl. Hung. (1800) 23; Boiss., Fl. Or. 3 (1875) 389; Velen., Fl. Bulg. (1891) 253; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 683; Chater & Walters, Fl. Eur. 4 (1976) 204; Greuter, Med-Checklist 2 (2008) 715; S. squalidus auct. fl. bulg. in herb., non L., Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. No. 199 - Пролетен спореж

Семейство: Asteraceae (Compositae)
Род: Senecio L.
Вид: Senecio vernalis Waldst. & Kit.
Българско име: Пролетен спореж

Описание:

Едногодишно растение. Стъблата едно или няколко (до над 20), (5) 10 - 40 (70) см високи, неразклонени или разклонени в горната си част; разклоненията повече или по-малко изправени; младите стъбла и листа обикновено гъсто паяжиновидно влакнести, но при остаряване оголяващи в различна степен. Приосновните листа (1) 3 - 8 см дълги, 0,5 - 2,5 см широки, продълговати до елиптично ланцетни, обикновено пересто наделени, със широк, назъбен рахис и назъбени дялове, разположени на дръжка; средните и горните стъблови листа продълговати до яйцевидни, приседнали, стъблообхващащи, с назъбени ушички в основата. Кошничките многобройни, рядко една или няколко, в цъфтеж 20 - 25 мм в диаметър, събрани в рехаво, почти щитовидно съцветие. Обвивката (5) 6 - 8 мм дълга, 4 - 6 мм широка, широко цилиндрична. Присъцветните листчета 5 - 15 (20), до 1,5 - 2,5 мм дълги, 0,3 - 0,5 мм широки, линейни до шиловидни, обикновено с черно петно на върха, покриващи обвивката до около 1/4 от дължината й. Обвивните листчета 18 - 22, 3 - 8 мм дълги, около 1 мм широки, ланцетни, голи, изцяло зелени или с черно петно на върха си. Езичестите цветове около 5 - 9 (13), 5 - 10 (12) мм дълги, 2 - 3 мм широки, жълти. Плодосемките 2 - 3 мм дълги, сиво кафяви, повече или по-малко гъсто прилегнало влакнести между ребрата. Хвърчилката 4 - 7 мм, бяла.

Забележка. В някои литературни източници се съобщава S. gallicus Chaix за България за следните флористични райони: Предбалкан (Врачанско, Велико Търново - Урум., 1901, 1935; Белоградчик - Velen, 1891), Западна Стара планина (с. Гинци - Velen., 1891), Софийски район (Софийско, Костинброд, Драговищица, Витоша - Velen., 1891; Урум., 1909, 1930), Знеполски район (Драгоман - Velen, 1891), Тракийска низина (Чирпан - Хасково - Урум., 1909). Вероятно в повечето места или навсякъде е посочван погрешно вместо S. vernalis. Отличава се от последния по наличието на 2 - 5 (6) зелени на върха си присъцветни листчета и раздалечените и насочени настрани, линейно продълговати дялове на пересто врязаните листа. Видът е разпространен в Южна Европа и Средиземноморието, като е натурализиран и в някои райони на Централна Европа. Обитава сухи тревисти и песъчливи места, необработвани и буренливи терени. Намирането му в България се нуждае от потвърждение.

„Флора на Н. Р. България”, том VI, БАН, София, (1976) „Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)

*     *     *     *     *

Senecio vernalis Waldst. & Kit. is a synonym of Senecio leucanthemifolius subsp. vernalis (Waldst. & Kit.) Greuter

This name is a synonym of Senecio leucanthemifolius subsp. vernalis (Waldst. & Kit.) Greuter.
The record derives from TICA (data supplied on 2012-02-11) which reports it as a synonym (record 18F20643-65BB-4B69-A690-5239A481E50E) with original publication details: 1800.

From:   www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › gcc-150626

. *     *     *     *     *

Период на цъфтеж: Цъфти: III - IX, плодоноси:  IV - X.

Разпространение в България: По тревисти и песъчливи места, изоставени, необработвани и буренливи терени, орници, житни посеви, окопни култури, градини. Разпространено, от морското равнище докъм 600 (1100) м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Източна и Централна Европа. Натурализирано в Западна и Северна Европа.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н. Р. България”, том VI, БАН, София, (1976) „Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013), www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › gcc-150626

1. 2. 3. 4. 5.

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.