Sisymbrium altissimum L.
1194(5). S. altissimum L., Sp. Pl. ed. 1(1753)659; Hayek. Prodr. Fl. Penins Balc. 1 (1925) 377; S. pannonicurn Jacq., Icon. PI. Raf. 1(1781)12; Vel., Fl. Bulg. (1891)33; Стоян. Стеф., Фл, Бълг. изд. 1, 1 (1924) 495 — Висока мъдрица
Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Sisymbrium L.
Вид: Sisymbrium altissimum L.
Българско име: Висока мъдрицаОписание:
Едногодишно до двегодишно растение. Стъблото изправено, (20)30 - 80(140)см високо, най-често в горната си половина широко разклонено, по-рядко просто, облистено, цилиндрично, с тънки надлъжни ребра, в най-долната част покрито с бели, 1 - 2 мм дълги, надолу насочени твърди власинки; в средната и горната част към върха обикновено голо, зелено и лъскаво. Приосновиите и долните стъблови листа (през време на цъфтежа най-често вече изсъхнали) с дръжки, гъсто четинесто влакнести, дълбоко пересто разделени, от всяка страна с по 6 - 8 триъгълно ланцетни, остри, назъбени, към върха на листа все по-къси странични дялове. Средните стъблови листа най-често разсеяно влакнести до почти голи, дълбоко пересто разделени, с дълги ланцетно линейни, назъбени, в основата често с ушички странични дялове; горните с къси дръжки или почти приседнали, пересто разделени, от двете страни с по 2 - 6 тясно линейни до почти нишковидни странични дяла, голи. Цветовете винаги единични, без прицветници. Цветните дръжки 4 - 10 мм дълги, приблизително равни на цветовете, тънки, голи. Цветните пъпки тясно елиптични. Чашелистчетата 4 - 5 мм дълги и 1 - 1,5 мм широки, при разцъфтяване почти хоризонтално разперени, тясно елиптични до ланцетни, тъпи, голи, по края с бяла ципеста прозрачна ивица; външните на върха с рогче (най-ясно забележимо преди разтварянето на пъпките); вътрешните в основата слабо торбесто разширени. Венчелистчетата 6 - 8 (10) мм дълги и 2 – З мм широки, два пъти по-дълги от чашката, бледожълти (при прецъфтяване до почти бели), продълговато обратно яйцевидни, постепенно стеснени към основата в широк нокът. Тичинковите дръжки 5 - 6мм дълги; прашниците 1 - 2 мм дълги, линейни, в основата стреловидни. Дръжките на шушулките 6 - 10 мм дълги, обикновено по-дебели от 0,7 мм, голи, отклонени от стъблото под ъгъл 45 - 60°. Шушулките (4) 5 - 10 см дълги и 1 - 2 мм дебели, четири ръбесто цилиндрични, най-често прави, разперени, голи, към върха понякога слабо изтънени; стълбчето 0,5 - 1 мм дълго, цилиндрично, с топчесто дълбоко двуделно близалце. Капачетата изпъкнали, с ясно видима средна и две по-слабо изразени странични жилки. Преградната стена дебела, пореста. Семената 0,8 - 1,2 мм дълги и 0,5 - 0,7 мм широки, едноредни, по 40 - 60 във всяко гнездо, продълговато елиптични, жълто кафяви, почти гладки, слабо зърнести, грапави, лъскави.
Стопанско значение. В млада възраст се използува за фураж — пасе се най-вече от овцете. Семената съдържат до 30% тлъсто изсъхващо масло. Плевел без особено значение, тъй като се среща в ограничен брой селскостопански култури. Добро медоносно растение.
Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII
Разпространение в България: По сухи тревисти и рудерализирани места, край пътища и железопътни линии, развалини и строителни площадки, пустеещи места край селищата, из угари, по синурите на лозя и ниви, като плевел най-често в зимни житни култури, лен, фий, люцерна, по-рядко в окопните култури — царевица и слънчоглед. Разпространено, в равнините и предпланините до 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Централна, Източна и Югоизточна Европа, Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия. Пренесено в Северозападна Европа и Северна Америка.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.