BGFlora.eu

Sisymbrium loeseili L.

1192(3). S. loeseili L., Cent. Pl. 1 (1755) 18; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1(1925) 377— Льозелова мъдрица

Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Sisymbrium L.
Вид: Sisymbrium loeseili L.
Българско име: Льозелова мъдрица

Описание:

Едно- до двегодишно растение. Стъблото изправено, 20 - 100 (150) см високо, най-често в горната част, по-рядко още от основата разклонено, богато облистено, цилиндрично, гладко, в долната част повече или по-малко гъсто покрито с груби, бели, 1 - 2 мм дълги, разперени или насочени надолу четинки, в горната част почти голо. Приосновните листа по време на цъфтежа обикновено изсъхнали. Долните и средните стъблови листа четинесто влакнести, с къси дръжки, лировидни, пересто нарязани, с много по-голям триъгълно яйцевиден до триъгълно продълговат с копиевидна основа, едро назъбен връхен дял и от всяка страна най-често с по 2 - 3 много по-малки, повече или по-малко назъбени до нарязани ланцетни странични дялове. Горните листа пересто нарязани с много удължен и назъбен връхен дял и линейни странични дялове, от долната страна или най-малко по ръба ресничесто влакнести. Съцветието по време на разцъфтяване полусферично, по-късно гроздовидно, удължено. Младите шушулки не стърчат над цветовете и пъпките. Цветовете без прицветници, единични. Цветните дръжки 5 - 10 мм дълги, тънки, голи или понякога с редки дълги власинки. Цветните пъпки елипсовидни. Чашелистчетата 2,5 - 3(4) мм дълги и 1 - 1,5 мм широки, ланцетни или елиптични, бледо жълтеникави, тъпи, голи или на върха ресничесто влакнести. Венчелистчетата 4 - 7 мм дълги и 2 – З мм широки, два пъти по-дълги от чашката, постепенно стеснени в къс нокът, обратно яйцевидни, светло жълти. Тичинковите дръжки 4 – 6 мм дълги; прашниците около 1,5 мм дълги, продълговато линейни, в основата стреловидни. Плодните дръжки 6 - 10 мм дълги, не по-дебели от 0,5 мм в диаметър и значително по-тънки от плода, отклонени от оста на съцветието под ъгъл 60 - 80°, рядко почти хоризонтални, голи или с редки дълги власинки. Шушулките цилиндрични, 1,5 - 3 (4) см дълги и 0,7 -1 мм дебели, голи, прави или малко сърповидно извити, приповдигащи се, рядко почти хоризонтални, на върха с много късо (около 0,5 - 1 мм дълго) стълбче със широко ясно двуделно близалце, младите не стърчат над цветовете и пъпките. Капачетата на шушулката изпъкнали, грапави, с 3 ясно видими жилки. Преградната стена ципеста, прозрачна. Семената 0,7 - 1 мм дълги и 0,3 - 0,5 мм широки, около 40 на брой, продълговати, без ципест придатък на горния край, жълтокафяви, почти гладки, лъскави или слабо надлъжно набраздени.
Стопанско значение. Листата съдържат 117 - 155мг витамин С и се употребяват за храна като салата. Семената съдържат около 30% тлъсто масло, годно за храна и технически цели. Употребява се в народната медицина. Медоносно.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI – VII (VIII).

Разпространение в България: Из пустеещи рудерализирани места главно в селищата, по дворове, край огради, из бунища, тревисти места, край пътища и жп, линии, понякога в зеленчукови градини и по слогове из полето. Разпространено, в равнините и предпланините до 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Източна Европа, Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО