Smyrnium perfoliatum L.
2188 (1). S. perfoliatum L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 262; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1927) 1070; Tutin, Fl. Eurг. II (1968) 328 — Пронизанолистен трибел
Семейство: Umbelliferae Juss. (Apiaceae)
Род: Smyrnium L.
Вид: Smyrnium perfoliatum L.
Българско име: Пронизанолистен трибелОписание:
Двегодишни растения. Коренът 2 - 6 см дълъг и 1 - 2,5 см дебел, с яйцевидна до конична форма или продълговато цилиндричен, на върха заострен. Стъблото 40 - 120 (-150) см високо и 0,5 - 1 см дебело, единично или по-рядко по 2, изправено, в началото плътно, по-късно кухо, ръбесто, най-често петоъгълно, по 3 или 4 от ръбовете с тесни или широки почти колкото стените, тънки, ципести крила, по ръба със звездовидни власинки, разположени върху широка основа; в горната част разклонено с последователни връхни клонки, само във възлите влакнесто. Листата голи, жълтозелени; приосновните и най-долните стъблови с 10 - 20 см дълги дръжки, в основата разширени в ципести влагалища, от 1 до 2 пъти тройно наделени, с продълговато яйцевидни до широко яйцевидни, в основата почти сърцевидни дялове, 4 - 8 см дълги и 2 - 5 см широки, по края тъпо напилени до назъбени; средните стъблови листа тройни или дълбоко триделни, приседнали на широко ципести и ресничести влагалища, горните цели яйцевидни или продълговато яйцевидни, понякога триъгълни, по края тъпо назъбени, в основата закръглени, дълбоко сърцевидни с обгръщащи стъблото дялове и често взаимно припокриващи се; най-горните широко елиптични до почти кръгли и по края неясно плитко, тъпо назъбени или продълговато яйцевидни, по края ясно назъбени и зъбците с хрущялно връхче. Сложните сенници на дръжки или приседнали; главните лъчи 5 - 12, нееднакво дълги, голи, ръбести, в основата без обвивка. Сенниците 0,5 - 1 см широки, многоцветни, в основата без прицветници. Чашковите зъбци много дребни, едва зебележими. Венчелистчетата жълти, удължено обратно яйцевидни. Плодовете 2,5 - 3,5 мм дълги и 5 - 5,5 мм широки, червеникавокафяви до почти черни, странично сплеснати, в основата сърцевидни, по повърхността набръчкани; карпофорът към основата разширен почти колкото дръжката на плода; мерикарпиите почти сферични, в напречен пререз елипсовидни, на външната страна с 3 тънки главни ребра, по-добре изпъкнали в горната половина.
Изменчивост
F. perforatum. Най-горните листа широко елипсовидни до почти кръгли, по края неясно, плитко, тъпо назъбени. Разпространено.
F. kitaibelii (DC.) Jav., Mag. Fl. (1924) 769; S. perfoliatum var. kitaibelii DC., Prodr. IV (1830) 247. Най-горните листа продълговато яйцевидни, по края ясно назъбени и зъбците с хрущялно връхче. Витошки район (Витоша).Стопанско значение. Плодовете съдържат етерично масло с характерна миризма и тъмно лилав цвят. Корените и листата имат силна приятна миризма и се употребяват като подправка. Култивира се и като декоративно растение.
Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII.
Разпространение в България: Из широколистни гори и в храсталаци. Черноморско крайбрежие, Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Струмска долина, Беласица, Пирин, Рила, Родопи и Тракийска низина (Хасковско - с. Маточина), до 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Южна Европа (Испания, Португалия, Франция, Италия, Унгария, Румъния, Крим и Балкански полуостров), на север до Чехословакия, Средиземноморие, Кавказ и Югозападна Азия (Мала Азия). Пренесено в Централна (Германия и Австрия) r Северна Европа (Дания).
Защитен статус: Видът е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том VIII, БАН, София, (1982)
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
