Stachys palustris L.
2665 (8). S. palustris L., Sp. Pl.., ed. 1 (1753) 580; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1929) 288; Ball, Fl. Eur., III (1972) 154 — Блатен чистец
Семейство: Labiatae juss. (Lamiaceae)
Род: Stachys L.
Вид: Stachys palustris L.
Българско име: Блатен чистецОписание:
Многогодишно растение. Коренището дълго, пълзящо, разклонено. Стъблото изправено, 30 - 120 см високо, обикновено просто, рядко или гъсто влакнесто. Листата 3 - 12 см дълги, 0,6 - 3,0 см широки, продълговати, широко до линейно ланцетни, в основата отсечени, сърцевидни, на върха остри, назъбени, прилегнало влакнести; приосновните с къси дръжки, горните приседнали или с къси дръжки, присъцветните елиптично ланцетни, целокрайни, малко по-дълги от прешлените. Прешлените с 4 - 12 цвята, долните разделени, горните сближени в класовидно съцветие. Прицветниците линейни, 2 - 3 мм дълги, или липсващи. Чашката тръбесто звънчевидна, 6 - 8 мм дълга, влакнеста или почти гола, зъбците триъгълно ланцетни, на върха бодливо заострени, малко по-къси или почти равни на тръбицата. Венчето 12 - 15 мм дълго, пурпурно, тръбицага включена в чашката; горната устна 3 - 5 мм дълга, късо влакнеста, долната 5 - 8 мм дълга, 3-делна със широк среден дял с по-тъмно виолетова рисунка. Орехчетата обратно яйцевидни, заоблени и издути, 2,2 мм дълги, 1,7 мм широки, черно кафяви, коремният ръб достигащ до горния.
Посочва се за Предбалкан, Рила (Самоков), Средна гора (Ихтиман) (Урум., 1897, 1908, 1909, 1928, 1935) и за цяла България (Vel., 1898, Стоян. Стеф., Китан., 1967).
Изменчивост
1 Долните листа с къса дръжка, горните приседнали ............................................................................................................... 2
1* Всички листа с дръжка ............................................................................................................................................................... 3
2 Листата широко ланцетни, повече от 6 мм широки ............................................................ var. palustris. Разпространено.
2* Листата линейно ланцетни, до 6 мм широки .............. var angustifolia Vis., Fl. Dalm., II (1847) 207. Североизточна България (c. Гарван, Силистренско).
3 Стъблото и листата късо влакнести; чашката почти гола ............... var. virescens Bornm., Bot. Centr., XXXVI (1915) 127. Черноморско крайбрежие (p. Камчия), Дунавска равнина (с. Вардим, Свищовско; с. Орсоя, Ломско).
3* Стъблото, листата и чашката кадифено влакнести ................... var. velutina Vand., Rel. Form. (1909) 464. Тракийска низина (c. Катуница, Пловдивско).Забележка. Velenovsky (1891) отбелязва за материал от Пловдив, че се отличава с белеещо кадифен индументум, който вероятно се отнася към var. velutina Vand.
Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VIII, плодоноси: VII - IX.
Разпространение в България: Расте на силно влажни ливади, край реки, блата, мочурища, напоителни канали. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Струмска долина, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, от морското равнище докъм 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа (до 70° северна ширина), по-често Средиземноморието, Азия, Северна Америка.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Н Р България”, том IX, БАН, София, (1989)
1.
2.
3.
4.
5.
6.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
