Tanacetum vulgare L.
3160 (1). T. vulgare L., Sp. Pl.. ed. 1 (1753) 844; DC., Prodr. 6 (1838) 128; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 2 (1931) 652; Grierson, Fl. Turkey 5 (1975) 285; Heywood, Fl. Eur. 4 (1976) 170; Chrysanthemum vulgare (L.) Bernh., Syst. Verz. Erfurt (1800) 144; Стоян., Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, 2 (1925) 1134; Pyrethrum vulgare (L.) Boiss., Fl. Or. 3 (1875) 352; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. № 197 - Обикновена вратига
Семейство: Asteraceae (Compositae)
Род: Tanacetum L.
Вид: Tanacetum vulgare L.
Българско име: Обикновена вратигаОписание:
Многогодишно растение. Коренището пълзящо, сравнително тънко, разклонено, с многобройни тънки корени. Стъблата многобройни или няколко, рядко единични, изправени, в горната част или едва под върха разклонени, (30) 60 - 120 (150) см високи, плътни, цилиндрични, зелени, надлъжно червено наребрени, с къси прости (понякога двуделни) и приседнали жлезисти власинки. Приосновните листа перести, бързо отмиращи; стъбловите 5 - 15 (20) см дълги и 5 - 8 (10) см широки, пересто наделени; дяловете линейно ланцетни до продълговато елиптични или яйцевидно ланцетни, остро назъбени до целокрайни, островърхи, с къси прости власинки и точковата приседнали жлези; долните и средните листа на дръжки, горните почти приседнали. Кошничките полукълбести, многоцветни, 5 - 10 мм в диаметър, по (5) 10 - 70 (100) на дълги ръбести късо влакнести неравни дръжки, образуващи връхни и странични сложни щитовидни съцветия. Обвивните листчета тревисти, зелени, при узряването на плодовете изправени; външните линейно ланцетни, 1,8 - 2 мм дълги и 1 мм широки, по края кафяви, с тесен прозрачен светъл ципест наделен ръб; вътрешните елиптично ланцетни, 3,5 - 4 мм дълги и 1 мм широки, по края със широк прозрачен светъл наделен ръб. Най-външният ред цветове до 20 дребни, незабележими до 1,5 мм дълги, по-къси от обвивните листчета, женски, жълти, тръбести, неправилно 3-зъби, рядко с късо езиче или правилни, на върха 5-зъби; вътрешните многобройни тръбести, двуполови, правилни, до 2 мм дълги, на върха 5-зъби, жълти, равни до едва по-дълги от обвивните листчета. Плодосемките яйцевидно или клиновидно призматични, на върха и в основата отсечени, 1,2 - 1,8 мм дълги и 0,4 - 0,6 мм дебели, златистокафяви, с 5 изпъкнали светли ребра, гладки, голи, с разпръснати жълтеникави приседнали жлези. Коронката неправилно изрязана, 0,2 - 0,3 (0,4) мм висока, ципеста.
Период на цъфтеж: Цъфти: VI - IX, плодоноси: VIII - X.
Разпространение в България: Из храсталачни места, разредени гори и горски поляни и покрайнини, вторично по изоставени места край селища и пътища, по тревисти и каменисти терени, в предпланините и планините, по-рядко в низините. Разпространено, от (0) 600 докъм 1500 (1800) м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа, Източна, Средна и Югозапад на Азия.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.