BGFlora.eu

Tilia cordata Mill.

2038 (3). T. cordata Mill., Gard. Diet. ed. 8 (1768) no 1; Hayek, Prodr Fl. Penins. Balc I (1925) 557; Browicz, Fl. Eur. II (1968) 248; T. parvifolia Ehrh., Beitr. Naturk V (1794) 159; Vel,, Fl, Bulg. (1891) 102; T. ulmifolia Scop., Fl. Carn I {l772) 374; Koch- Dendrol - I (1869) 476; T. microphylla Vent., Mem. Acad. Sci. Paris IV (1803) 5, t. 1; T. sylvestris Desf., Tabl. Ecoll. Bot. (1804) 152 Exs.: PI. Exicc. Poloniae, Kornik No 2225; Pl. Exicc. Slov. No 11418; PI. Exicc. Austro-Hung. No 16194 — Дребнолистна липа

Семейство: Tiliaceae Juss.
Род: Tilia L.
Вид: Tilia cordata Mill.
Българско име: Дребнолистна липа

Описание:

Многогодишно растение. Кореновата система развита в дълбочина, главният корен многократно разклонен, даващ множество издънки. Стъблото до 30 м високо, право или слабо извито. Младата кора тънка, кафеникава, старата до 2 см дебела, сиво- кафява, плоско гребенесто надлъжно напукана. Клоните слабо приповдигащи се, почти хоризонтални, короната закръглена. Младите клонки тъмно зеленикави, рядко кафеникави, с лещанки и опадващи прости власинки. Пъпките 5 - 6 мм дълги, заострено до заоблено яйцевидни, кафеникави, голи, с 2 люспи. Листните дръжки 0,5 - 5,5 см дълги, изцяло или близо до петурата влакнести или голи. Листата 4 - 10 см дълги, 4 - 9 см широки, закръглено сърцевидни, със слабо асиметрична основа, към върха изведнъж или постепенно стеснени, неправилно назъбени до неправилно напилени, без кукести осилчета, отгоре тъмнозелени, по жилките с единични прости власинки или голи, отдолу синкаво зелени, в ъглите на главните жилки с групи от ръждиво червени по-дълги власинки. Присъцветният лист 1,5 - 10,0 см дълъг, 0,7 - 1,5 см широк, ланцетен до елиптично ланцетен, на върха затъпен, сраснал до 1/3 с оста на съцветието, по вътрешната страна на главната жилка с редки прости власинки или гол. Цветовете 3 - 16, цветните дръжки голи; чашелистчетата 2,5 - 4,5 мм дълги, 1,8 - 2,0 мм широки, обратно сърцевидни, към върха заострени, отвън към върха покрити с къси прости, отвътре с по- дълги копринести власинки; венчелистчетата 6,0 - 8,5 мм дълги, 1,8 - 2,5 мм широки, изправени, елиптично ландетни до елиптични, голи, жълтеникави; тичинките равни по дължина на венчето. Орехчето закръглено, 4,5 - 5,5 мм дълго, 4,5 - 5,0 мм широко, към върха слабо заострено, със слабо забележими ребра, гъсто покрито с прости власинки.

Стопанско значение. Студоустойчив вид — не мръзне при късните пролетни застудявания. Не може да се използува при парково строителство, тъй като не понася замърсен въздух и суша.

Период на цъфтеж: Цъфти: VII, плодоноси: IX.

Разпространение в България: По сенчести и влажни места, из смесените широколистни гори, в предпланините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (без крайните северни и южни части), Кавказ

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н Р България”, том XII, БАН, София, (1979)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО