BGFlora.eu

Tilia platyphyllos Scop.

2036 (1), T. platyphyllos Scop., Fl. Carn. ed. 2, I (1772) 373; Koch, Dendrol. I (1869) 470; Browicz, Fl. Eur. II (1968) 248; T. grandifolia Ehrh., Beitr. Naturk. V (1970) 158; T. officinarum Crantz, Strip. Austr. II (1763) 65, p.p.; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 555; Exs.: Pl. Exicc. Poloniae, Kornik No 2231, 2228 — Едролистна липа

Семейство: Tiliaceae Juss.
Род: Tilia L.
Вид: Tilia platyphyllos Scop.
Българско име: Едролистна липа

Описание:

Многогодишно растение. Кореновата система развита в дълбочина, главният корен с къси странични разклонения, даващи издънки. Стъблото до 40 м високо, право. Младата кора пепеляво сивкава, старата до 3 см дебела, тъмнокафява до черна, грубо надлъжно напукана. Клоните неправилно извити, разперени или разклонени, короната гъста, цилиндрична или неправилна. Младите клонки сивкави, с опадващи, разпръснати, прости или звездовидни власинки. Пъпките 5 - 7 мм дълги, заострено яйцевидни, тъмносиви, с опадващи звездовидни власинки, с 3 люспи. Листните дръжки 2,0 - 4,5 см дълги, гъсто напластени с прости власинки. Листата 6,0 - 17,5 см дълги, 4 - 12 см широки, широко сърцевидни, със слабо асиметрична основа, към върха постепенно стеснени, неправилно назъбени до неправилно напилени, без кукести осилчета, отгоре тъмнозелени, по жилките и повърхността покрити с прости или звездовидни власинки или голи, отдолу сивкави, изцяло покрити с безцветни, прости или смесени със звездовидни власинки, рядко с групи от безцветни власинки в ъглите на главните жилки, по ръба ресничести. Присъцветният лист 3,5 - 12,0 см дълъг, 0,8 - 2,2 см широк, ланцетен до линеен, на върха закръглен, сраснал до 1/2 с оста на съцветието, покрит изцяло със звездовидни власинки. Цветовете 3 - 14, двуполови, цветната дръжка покрита със звездовидни власинки. Чашелистчетата 4,5 - 7,5 мм дълги, 2,0 - 3,5 мм широки, обратно сърцевидни, отвън покрити с напластени прости, отвътре изцяло или с разредени дълги копринести власинки; венчелистчетата 6,0 - 8,5 мм дълги, 1,8 - 2,5 мм широки, яйцевидни, без нокът, разперени встрани, по ръба цели или неправилно плитко назъбени, по повърхността с единични прости власинки или голи, бледожълти; тичинките малко по-дълги от венчето; стълбчето по-късо от тях. Орехчето сферично, 0,8 - 1,0 см дълго, 0,7 - 0,9 см широко, твърдо, с 4 ясно изразени ребра, покрито с гъсти прости власинки.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VII, плодоноси: VII - IX.

Разпространение в България: По влажни и топли дефилета, на влажни и дълбоки почви, из смесените широколистни гори, в предпланините и планините. Разпространено, с изключение на Странджа планина, от 500 докъм 1600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Южна Европа (на изток до Западна Украйна, на север до Северна Франция и Югозападна Швеция), Кавказ.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н Р България”, том XII, БАН, София, (1979)

1.2. 3.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО