Tilia tomentosa Moench.
2037 (2). T. tomentosa Moench. Verz. Ausl. Baume Wissenst. (1785) 136; Koch, Dendrol. I (1869) 477; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 555; Browicz, Fl. Eur. II (1968) 247; T. alba Waldst. et Kit., Pl. Hung. rar. III (1802) 2, t. 3; Vel., Fl. Bulg. (1891) 102; T. argentea Desf. in DC., Cat. Horti Monsp. (1813) 150; Стоян., Стеф., Фл. Бълг., изд. 1, II (1925) 743; Т. rotundifolia Vent., Mem. Acad. Sci. Paris IV (1803) 12; Exs.: PI. Exicc. Austro-Hung. No 1882; Pl. Exicc. Rom. No 387; Dörfl., Herb. Norm. No 685, 3814 — Cpeбролистна липа
Семейство: Tiliaceae Juss.
Род: Tilia L.
Вид: Tilia tomentosa Moench.
Българско име: Cpeбролистна липаОписание:
Многогодишно растение. Кореновата система развита както в дълбочина, така и повърхностно, даваща множество издънки. Стъблото до 25 м високо, право. Младата кора пепелива до тъмносива, старата до 3 см дебела, тъмносива, дълбоко плоско напукана. Клоните приповдигнати или хоризонтални, короната гъста, пирамидална. Младите клонки сивопепеляви, покрити с опадващи прости власинки. Пъпките 4 - 5 мм дълги, яйцевидни, на върха заоблени, сиви, покрити с гъсти прости власинки, с 2 - 3 люспи. Листните дръжки 2 - 6 см дълги, покрити в основата и под петурата с групи от прости власинки, рядко голи. Листата 4 - 12 см дълги, 3,5 - 12,0 см широки, широко сърцевидни до закръглени, към върха изведнъж стеснени, със слабо асиметрична основа, остро напилени, рядко с осилчета (но некукести); младите от двете страни със звездовидни власинки; старите отгоре светло до тъмно зелени, с единични прости, отдолу с гъсти звездовидни власинки. Присъцветният лист 1,5 - 10,0 см дълъг, 0,6 - 1,5 см широк, ланцетен до линейно ланцетен, на върха неправилно закръглен, сраснал до 1/2 с оста на съцветието, покрит отдолу с гъсти, отгоре с единични прости власинки или гол. Цветовете 8 - 10, двуполови, цветната дръжка покрита с редки прости власинки или гола; чашелистчетата 3,5 - 5,0 мм дълги, 1,8 - 2,2 мм широки, обратно сърцевидни, към върха слабо заострени, към върха и основата с дълги прости власинки; венчелистчетата 4 - 7 мм дълги, 2,0 - 3,5 мм широки, елиптични, на върха неправилно плитко нарязани, с къс нокът, голи, жълтеникави; тичинките по-къси от венчето; стълбчето по-дълго от него. Орехчето топчесто, 0,8 - 1,0 см дълго, 0,7 - 0,9 см широко, твърдо, с 4 ясно изразени надлъжни ребра, покрито с гъсти прости власинки,
Стопанско значение. Парков и декоративен елемент.
Период на цъфтеж: Цъфти: VI, плодоноси: VII - IX.
Разпространение в България: В смесените широколистни гори, предимно на сухи почви в планините. Разпространено, от 800 докъм 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Централна (Северна Унгария) и Югоизточна (Балкански полуостров, на изток до Западна Украйна) Европа, Югозападна Азия.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Н Р България”, том XII, БАН, София, (1979)
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.