BGFlora.eu

Torilis arvensis (Huds.) Link

2173 (2). T. arvensis (Huds.) Link, Enum, Hort. Berol. Alt. I (1821) 265; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1927) 1065, p.p.; Cannon, Fl. Eur. II (1968) 371, p. p,; Caucalis arvensis Huds., Fl. Angl. ed. 1 (1762) 98; Torilis infesta (L.) Clairv., Man. Herb. (1811) 78; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. l,i II (1925) 807 — Полски торилис

Семейство: Umbelliferae Juss. (Apiaceae}
Род: Torilis Adans.
Вид: Torilis arvensis (Huds.) Link
Българско име: Полски торилис

Описание:

Едногодишно растение. Стъблото 30 - 80 (-100) см високо, изправено, най-често от основата разклонено. Долните листа с къси дръжки и полуцилиндрично, по края тясно ципесто влагалище, триъгълно яйцевидни или триъгълно продълговати, от 2 до 3 пъти пересто наделени; горните листа приседнали и само веднъж пересто наделени; главните дялове яйцевидно ланцетни до елипсовидно ланцетни, пересто нарязани; крайните дялове остро назъбени. Сложните сенници връхни, с дълги дръжки; главните лъчи (4) 5 - 12, покрити с къси, прилегнали и насочени нагоре четинести власинки, в основата без обвивка или по-рядко с 1 (2) нееднакви листчета. Сенниците с двуполови и тичинкови цветове; прицветниците продълговато ланцетни до линейно шиловидни, ципести, по-дълги от цветните дръжки. Чашката с яйцевидно ланцетни остри зъбчета. Венчелистчетата бели или червеникави, широко обратно яйцевидни, на върха с тесен дълбок изрез и в изреза с къс завит навътре остър дял, в основата с много къс нокът, по гръбната страна покрити с къси, прилегнали власинки, външните на крайните цветове удължени и често несиметрични до 1,5 - 2,0 мм дълги. Плодовете 3 - 5 мм дълги, яйцевидни, изцяло и двата мерикарпия покрити със шипчета или по-рядко външните със шипчета, вътрешните с брадавички, шипчетата равни по дължина със ширината на мерикарпиите и извити към върха, грапави от насочени надолу зъбчета и на върха кукести; карпофорът до средата двуделен; стълбчетата в основата четинесто влакнести, от 2 до 6 пъти по-дълги от стилоподиума; ендоспермът в напречен пререз с бъбрековидна форма.

Изменчивост

Subsp. arvensis; Т. arvensis subsp. divaricata (Moench) Thell. in Hegi, III. Fl. Mitteleur. V, 2 (1926) 1055; T. divaricata Moench, Meth. Suppl. (1802) 34; T. arvensis var. arvensis; Стоян. Стеф. Китан., Фл. Бълг. изд. 4, И (1967) 769. Външните венчелистчета на крайните цветове до 1,5 мм дълги, малко по-големи от останалите. Стълбчетата по-къси от 1 мм, 2 - 3 пъти по-дълги от стилоподиума. Разпространено.
Subsp. neglecta (Schult.) Thell. I.e.; T. neglecta Schult., Syst. Veget. VI (1820) 484; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 807; Т. arvensis var, neglecta (Schult.) Lange in Willk. et Lange, Prodr. Fl. Hisp. III (1874) 15; Стоян. Стеф. Китан., op. c. изд. 4, II" (1967) 770. Външните венчелистчета на крайните цветове до 2 мм дълги, значително по- големи от останалите. Стълбчетата 1 - 1,5 мм дълги, 3 - 6 пъти по-дълги от стилоподиума. Разпространено.

Стопанско значение. В плодовете е установен флавоновият агликон лутеолин и 7-рамнозилгликозид на лутеолина.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VII.

Разпространение в България: По сухи тревисти и каменисти места, край пътища, по необработваеми пустеещи земи, из храсталаци и редки гори, а понякога и като плевел из посевите. Разпространено, докъм 900 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Западна, Централна (на изток до долна Волга) и Южна Европа, Средиземноморие, Кавказ, Централна, Югозападна и Източна Азия и Южна Африка. Пренесено в Северна Америка и Австралия.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н. Р. България”, VIII, БАН, София, (1982)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО