BGFlora.eu

Trifolium aureum Poll.

1793 (10). T. aureum Poll., Hist. Pl. Palat. II (1777) 344; Coombe, Fl. Eur. II (1968) 166; T. strepens Crantz, Stirp. Austr. V (1769) 411; Hayek, Prodr,. Fl. Penins. Balc. I (1926) 849; Бобров, Фл. Сист. Высш. раст. VI (1947) 244; Т. agrarium L., Spec, Pl. ed. I (1753) 722 nom. ambig.; Стоян. Стеф., Фл. Бълг; изд. 1, II (1925) 639; Стоян., Сборн. БАН 26 (1930) 36 — Златиста детелина

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Trifolium L.
Вид: Trifolium aureum Poll.
Българско име: Златиста детелина

Описание:

Едногодишно растение. Стъблата няколко или многобройни, 15,0 - 30,0 (40,0) см високи, изправени или само в основата възходящи, обикновено в горната част силно разклонени, късо умерено прилегнало влакнести, в долната част почти голи. Прилистниците равни на листните дръжки, по-дълги или малко по-къси от тях. Долните листа линейно ланцетни, горните яйцевидно ланцетни, всички в основата неразширени, без ушички, с неизпъкнали жилки, целокрайни, дълго заострени, ципести, зелени. Листата с еднакви или голи дръжки, горните последователни. Листчетата (7,0) 15,0 - 18,0 (22,0) мм дълги и (3,0) 6,0 - 8,0 (10,0) мм широки, всички до половината по ръба ситно назъбени, на върха слабо вдлъбнати или закръглени, тези на горните листа тясно обратно яйцевидни до елиптично тясно ромбични, на долните по-широко обратно яйцевидни до яйцевидно ромбични, с 12 - 20 прави странични жилки, всички голи или разпръснато, най- често по ръба влакнести, приседнали. Съцветните дръжки равни на присъцветния лист или по-дълги, влакнести. Главичките 15,0 - 18,0 (20,0) мм дълги, сферични или късо яйцевидни, рехави или сравнително по-плътни, многобройни, лъже- връхни и пазвени. Прицветниците представени от малко на брой, къси червени жлези. Цветните дръжки по-къси от 1,0 мм и от чашковата тръбица или равни на нея, късо прилегнало влакнести, понякога цветовете почти приседнали. Цветовете 25 - 40, 6,0 – 7,5 мм дълги, полуизправени. Чашката 2,5 - 3,5 мм дълга, гола, с 5 ясно изпъкнали жилки, тръбицата звънеста, двуустна, гърлото свободно; зъбците голи или влакнести, горните линейно клиновидни, долните линейно шиловидни, 2 - 3 (4) пъти по-дълги от горните и 1 - 3 пъти по-дълги от долната чашкова устна, голи или влакнести. Венчето златистожълто, при прецъфтяване кафяво, кожесто, 1,5 - 2 пъти по-дълго от чашката. Флагчето 5,5 - 6,0 мм дълго, с кил, обратно яйцевидно, силно набраздено, в основата постепенно стеснено в нокътче, на върха вдлъбнато, 2 пъти по-дълго от крилцата и ладийката. Крилцата със широка неправилно елиптична петурка и широко, до 2 пъти по-късо от нея нишковидно езиче, равни на ладийката или малко по- къси. Ладийката сърповидно елиптична, петурката елиптична, равна на нишковидния нокът. Бобът елиптично яйцевиден, едносеменен, равен на чашката.

Изменчивост

var. aureum. Т. agrarium var. pallidium Sef. et. D. Jord. Долните чашкови зъбци 1 - 2 пъти по-дълги от долната чашкова устна, голи. Разпространено в границите на вида..
var. achtarovii (Urum.) Kož., st. n.; T. aureum subsp. achtarovii Urum., Mag. Bot. Lap. 1 (12) (1927) 4; T. aureum f. achtarovii (Urum.) Stoj. Stef. Kitan., Фл. Бълг. изд. 4, II (1967) 602. Долните чашкови зъбци 2 - 3 пъти по-дълги от долната чашкова устна, влакнести. Средна Стара планина, Западни Родопи.

Стопанско значение. Много добро фуражно растение.

Забележка. Разпространените у нас популации се отличават от средно- и южноевропейските най-вече по силно изразената тенденция към изправяне на стъблата, по-тъмно златистожълтите си и по-едри цветове, което може би е географски детерминирана корелаци

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VII, плодоноси: VII - VIII.

Разпространение в България: Из ливади, горски поляни и храсталаци, в планинския пояс. Разпространено с изключение на Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Източна Стара, планина, Тунджанска хълмиста равнина и Странджа, до 2200 метра надморска височина.

Посочва се за Североизточна България (Ков., 1903) и Източна Стара планина (Урум., 1909). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (с изключение на крайния север и запад), Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия), Западен Сибир, Северна Африка. В Източен Сибир пренесено.

Защитен статус: Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО