BGFlora.eu

Trifolium campestre Schreb.

1796 (13). T. campestre Schreb. in Sturm, Deutschl. Fl. 1 (4) (1804) 16; Hayek, Prodr. Fl. Peains. Balc. I (1926) 847; Стоян., Сборн. БАН, 26 (1930) 34; Бобров, Фл. Сист. Высш. раст. VI (1947) 245; Coombe, FL Eur. II (1968) 166; T. procumbens L. Sp. PI. ed. 1 (1753) 772, nom. ambig — Полска детелина

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Trifolium L.
Вид: Trifolium campestre Schreb.
Българско име: Полска детелина

Описание:

Едногодишни растения. Стъблата многобройни, единични (5,0) 10,0 - 30,0 (40,0) см дълги, възходящи до лежащи или прави, най-често повече или по-малко разклонени, прилегнало разпръснато късо влакнести или най-малко в долната част голи. Прилистниците ланцетни, по ръба ресничести, в основата повече или по-малко широко заоблени, долните често повече или по-малко назъбени, със слабо издадени жилки, в горната част на стъблото равни на листната дръжка, в долната 2 - З пъти по-къси, разпръснато влакнести или голи. Листата на почти еднакви дръжки, строго последователни, горните някъде слабо сближени, прилегнало влакнести до почти голи. Листчетата (5,0) 8,0 - 15,0 (18,0) мм дълги и 4,0 - 8,0 мм широки, в горната 1/3 - 1/2 плитко назъбени, на върха вдлъбнати, по-рядко цели, с 12 - 20 добре издадени от всяка страна жилки, средното листче на 0,5 - 1,0 мм дълга дръжка, странично приседнали. Съцветните дръжки късо прилегнало влакнести, равни на присъцветните листа или до 2 пъти по-дълги, стърчащо отклонени. Главичките 6,0 - 12,0 (15,0) мм в диаметър, сферични, многобройни, в горните части на стъблото и разклоненията рехави. Прицветниците под формата на къси червеникави жлези. Цветните дръжки малко по-къси, до 1/3 по-къси от чашковата тръбица, влакнести, прави. Цветовете 20 - 40, (3,0) 4,0 - 5,0 мм дълги. Чашката 2,5 - 3,5 мм дълга, гола, ципеста с 5 неясни жилки; зъбците неравни, горните равни по дължина на горната чашкова устна или малко по-къси, долните 1 - 2 пъти по-дълги от долната чашкова устна и 1 - 2 пъти по-дълги от горните, всички голи, при прецъфтяване жълтеникави до кафяви. Венчето златисто или сярножълто, след прецъфтяване кафяво, кожесто, 2 - 3 пъти по-дълго от чашката. Флагчето по-дълго от крилцата и ладийката, яйцевидно, киловидно с лъжичковидна петурка, в основата изведнаж стестено в нокът, силно набраздено, отстрани неравномерно назъбено, на върха повече или по-малко вдлъбнато. Крилцата със широка неправилно елиптична петурка, езичето широко, затъпено, 3 - 4 пъти по-късо от нишковидния нокът. Ладийката със широка елиптично сърповидна петурка, на върха с остро зъбче. Бобът яйцевиден, едносеменен, по-дълъг от чашката, върху равна на дължината му дръжка и наполовина по-късо стълбче.

Изменчивост

var. campestre.- Главичките над 10,0 - 15,0 мм в диаметър. Венчето златистожълто. Съцветната дръжка равна на присъцветния лист.
f. campestre. Стъблата силно разклонени, изправени. Разпространено в границите на вида. f. pseudoprocumbens (Gmel.) Aschers. et Graebn., Syn. VI (2) (1907) 482; T. pseudoprocumbens Gmel., Fl. Bad. 3 (1808) 240. Стъблата лежащи до възходящи, слабо разклонени или прости. Разпространено.
var. minus (Koch) Kož. st. n.; T. campestre f. minus (Koch) Hayek, op. c. p. 848; T. procumbens L. var .minus Koch, Syn., ed. 3 (1857) 175. Главичките до 10,0 мм в диаметър. Венчето сярножълто. Съцветната дръжка около 2 пъти по-дълга от присъцветния лист. Пирин (Банско).

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VII, плодоноси: VII - VIII.

Разпространение в България: По открити тревисти места с умерена влажност, по-рядко в светлите гори, понякога и като адвентивно растение в низините, предпланините и долния планински пояс. Разпространено, до 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (на изток до Крим, без крайния север), Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия).

Защитен статус: Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО