BGFlora.eu

Trifolium pannonicum Jacq.

1836 (53). T. pannonicum Jacq., Obs. Bot. II (1867) 21; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 870; Стоян., Сборн. БАН 26 (1930) 113; Бобров, Фл. Сист. Высш. раст. VI (1947) 268; Coombe, Fl. Eur. II (1968) 171 — Панонска детелина

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Trifolium L.
Вид: Trifolium pannonicum Jacq.
Българско име: Панонска детелина

Описание:

Многогодишно. Коренището късо. Често повече или по-малко туфесто растение, понякога в основата с по-къси или по-дълги стерилни издънки. Стъблата единични или по няколко, 15,0 - 50,0 (70,0) см високи, изправени, възходящи до полулежащи, в основата, повече или по-малко вдървенели, прости или оскъдно разклонени, разпръснато прилегнало или полуразперено влакнести. Прилистниците линейни или линейно ланцетни, дълго линейно шиловидно източени в тревист връх, целокрайни, без ушички, 1/3 - 1/2 сраснали с листната дръжка, с 2 - 3 пурпурни или зелени, силно изпъкнали жилки и най-вече по ръба и жилките разперено разпръснато влакнести, равни на листните дръжки или до 2 пъти по-къси от тях. Дръжките на долните стъблови листа до 1,5 по-дълги от листчетата, често стъблата при основата с розетковидно снопче от по-дребни листа. Листчетата (20,0) 40,0 - 60,0 (70,0) мм дълги и 7,0 - 10,0 мм широки, ланцетни, ланцетно елиптични, елиптични до елиптично обратно яйцевидни, целокрайни, на върха по-дълго или по-късо заострени, цели, заоблени или вдлъбнати, с (8) 12 - 20 (25) прави, от средата си разклонени, повече или по-малко изпъкнали жилки, почти приседнали. Главичките 20,0 - 50,0(70,0) мм дълги, единични, връхно разположени, на по-къси от тях, впоследствие удължаващи се, 40,0 - 80,0 мм дълги, до 4 пъти по-дълги от присъцветните листа, гъсто полуразперено влакнести съцветни дръжки. Цветовете 20,0 - 25,0 мм дълги, значително отклонени от съцветната ос или полуизправени, приседнали, без прицветници. Чашката 8,0 - 10,0 мм дълга, зелена или червеникава; тръбицата звънеста, бледожълтеникава, с 10 изпъкнали жилки, разперено гъсто влакнеста, гърлото пръстеновидно задебелено и с пръстен от власинки; зъбците неравни помежду си, линейно шиловидни, зелени, с 1 жилка, в основата често триъгълни с 1 - 3 жилки, на върха белезникави, повече или по-малко мазолесто жлезисти, горните равни на чашковата тръбица, долният 1 - 2 пъти по-дълъг от нея, отначало прибрани, при боба повече или по-малко разперени. Венчето белезникавожълто, след прецъфтяване кафяво, до 2 пъти по-дълго от чашката. Флагчето ланцетно, към средата разширено, в основата стеснено в къс нокът, с 1/3 по-дълго от крилцата, малко по-дълго от ладийката, гладко, на върха цяло. Крилцата с елиптична, 2 пъти по-къса от нокътя петурка, езичето 4 - 5 пъти по-късо от нокътя, широко. Ладийката с елиптично обратно яйцевидна, 2 пъти по-къса от ноктите петурка, езичето липсва.
Бобът яйцевиден, едносеменен, на върха хрущялен.

Изменчивост

1   Растения 15,0 - 20,0 см високи. Стъблата многобройни, удължени, лежащи до възходящи със стерилни издънки, в основата вдръвенели. Листата главно приосновни. Листчетата елиптични, еднакви, на върха дълбоко вдлъбнати .... subsp. jurkovskii Kož., subsp. n. in Addenda. Средна Стара планина (Казанлъшко).
1* Растения 25,0 - 70,0 см високи, без стерилни издънки или със съвсем къси такива. Стъблата 1 - 4 (5), изправени или в основата възходящи, невдървенели. Листата равномерно разпределени. Листчетата елиптично ланцетни до остро ланцетни, само понякога тези на долните повече или по-малко на върха вдлъбнати           subsp. pannonicum ............................................................................. 2
2   Чашковата тръбица и зъбците червеникави .... var. rubricalicinum Podp., Verh. Zool. Bot. Ges. LII (1902) 646; Hayek, 1. c.; Стоян., op. c. p. 115. Средни Родопи (Персенк).
2* Чашковата тръбица и зъбците зелени ...................................................................................................................................................... 3
3 Листчетата на горните стъблови листа елиптично ланцетни, заоблени или късо заострени, 20,0 - 50,0 мм дълги и до 20,0 мм широки; приосновните по-дребни и на върха вдлъбнати .......................... var. davidovii Kož., var. n. in Addenda. Разпространено.
3* Листчетата на горните стъблови листа остро ланцетни, 30,0 - 70,0 мм дълги и 20,0 - 40,0 мм широки, равни на долните        var. pannonicum. Разпространено ......................................................................................................................................................................... 4
4   Листчетата до 20,0 мм широки .................................................................................................................. f. pannonica. Разпространено.
4* Листчетата 25,0 - 40,0 мм широки ..................................... f. latifolium (Schur) A. Nyar., Fl. R. P. Rom. V (1957) 217; T. pannonicum α latifolium Schur, Enum. PI. Transs. (1866) 155. Североизточна България (Варненско, Разградско).

Стопанско значение. Дава добра фуражна маса и представлява интерес с възможностите си да бъде отглеждан в култура при среднопланински условия, където малко бобови видове се развиват успешно.

Забележка. Var. davidovii е близък хабитуално с видовете Т. canescens Willd. и Т. саucasicum Tausch, растящи в алпийския пояс на Кавказ, но принадлежността му към Т. pannonicum се поддържа от линейната свюбодна част на прилистниците, заострените чашечни зъбци, едрите цветове (25,0 мм), не толкова многобройните жилки, колкото са в прилистниците на Т. canescens и флагчето, макар и притъпено, което не е вдлъбнато на върха. Var. davidovii със своите по-дребни главички, листния контур и по-дълги съцветни дръжки в много отношения напомня subsp. elongatum Willd., Sp. PI. ed. 3 (1800) 1369 от Югозападна Азия — очевидно конвергентна на него форма.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VIII, плодоноси: VII - IX.

Разпространение в България: По открити тревисти и отворени гористи и храсталачни съобщества, в планините. Разпространено, до 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Югоизточна Европа (на запад до Северна Италия), Кавказ (Закавказие), Югозападна Азия.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО