BGFlora.eu

Trifolium pratense L.

1820 (37). T. pratense L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 768; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 868; Стоян., Сборн. БАН 26 (1930) 104; Бобров, Фл. Сист. Высш. раст. VI (1947) 300; Coombe, Fl. Eur. П (1968) 168 — Ливадна детелина

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Trifolium L.
Вид: Trifolium pratense L.
Българско име: Ливадна детелина

Описание:

Многогодишни растения. Стъблата няколко или многобройни, 10,0 - 70,0 (80,0) см високи, изправени, възходящи до полулежащи, разклонени, плътни или кухи, голи, целите или само в горната си половина и най-вече под съцветието повече или по-малко прилегнало или разперено, сиво или бяло влакнести, често в долната половина разперено, в горната прилегнало влакнести. Прилистниците триъгълно или яйцевидно ланцетни, целокрайни или плитко назъбени, на върха изведнаж стеснени в нишковиден ресничест връх, с 3 - 6 ясни, често недостигащи до ръба зелени жилки, 3 до много пъти по-къси от листните дръжки, на 2/3 от дължината си сраснали с тях, голи или влакнести, целокрайни или по ръба ресничести. Листните дръжки нишковидни, повече или по-малко влакнести или голи, 3 - 6 пъти по-дълги от листчетата, долните овални до кръгли, по-рядко средните по-дълги или отдолу нагоре скъсяващи се. Листчетата (8,0)15,0 - 25,0 (30,0)мм дълги и (5,0) 7,0 - 15,0 (18,0) мм широки, средното обикновено по-едро, елиптични, обратно яйцевидни, яйцевидни, елиптично ланцетни до елиптично ромбични, долните често почти кръгли, целокрайни или плитко широко назъбени, на върха често вдлъбнати, с 12 - 24 почти от основата разклонени, прави, повече или по-малко издадени, към ръба по-ясно издадени жилки, голи, повече или по-малко поне от долната страна разперено или прилегнало влакнести, на равни, до 2,0 мм дълги влакнести или голи дръжчици. Съцветните дръжки по-къси или по-дълги от присъцветния лист, голи, повече или по-малко влакнести. Главичките (15,0) 20,0 - 30,0 (40,0) мм в диаметър, сферични, лъжевръхно разположени, на по-дълги или по-къси от тях дръжки, малоцветни или многоцветни, често в основата обвити с прилистниците на присъцветните листа. Цветовете приседнали, без или с недоразвити нишковидни прицветници. Чашката 7,0 - 10,0 мм дълга; тръбицата звънеста, с 10 изпъкнали жилки, почти гола или най-малко под зъбците разперено или прилегнало влакнеста, гърлото с пръстеновидно удебеление, покрито с власинки; зъбците в основата триъгълни, нагоре нишковидни, неравни помежду си, най-долният до 2 пъти по-дълъг от останалите и тръбицата, прави, повече или по-малко разперено мазолесто ресничести, разделени със широки синуси. Венчето червено пурпурно, розово до почти бяло, рядко кремаво, след прецъфтяване кафяво. Флагчето по-дълго от ладийката и крилцата, по-рядко равно на тях, с триъгълна, на върха вдлъбната петурка, в основата с развити ушички или без такива и широко клиновиден нокът. Крилцата по-дълги от ладийката, с елиптична, 5 - 6 пъти по-къса от нокътя петурка, езичето 6 - 7 пъти по-късо от него. Ладийката с къси и широко елиптични, 5 - 6 пъти по-къси от ноктите петурки и слабо развити езичета. Бобът елипсовиден, 1-семенен, в горната си половина ципест, със задебелен връх.

Изменчивост

1   Стъблата в горната или долната половина повече или по-малко разперено влакнести .................................................................. 2
1* Стъблата по цялата си дължина прилегнало влакнести, голи или нагоре прилегнало влакнести, в долната половина голи ...… 5
2   Прилистнициците по повърхността влакнести ...................................................................................................................................... 3
2* Прилистниците отгоре голи, по ръба ресничести ...................................................................................................................................4
3 Горните листа с ромбични листчета. Изправени или в основата възходящи 20,0 - 40,0 см високи растения. Цветовете червени . . . . var. stojanovii Kož., var. n. in Addenda; T. pratense var. villosum auct. Стоян., I.e. пой Wahlenb. Североизточна България, Дунавска
равнина.
3* Горните листа с яйцевидни или елиптични листчета. Лежащи, 5,0 - 30,0 см високи растения. Цветовете нечисто бели или жълтеникави до нечисто розови .... var. frigidum Gaud., Fl. Helv. VI (1830) 582. Предбалкан, Стара планина, Витошки район, Пирин, Рила
4 Горните листа с ромбични или ланцетно заострени листчета. Високи 40,0 - 60,0 см влакнести растения ...... var. americanum Harz., Bot. Centralbl. XLX (1891) 106; Coombe,1. c.; T. pratense var. ехрansum (Waldst. Et Kit.) Hausskn., Mitteil. Thür. Bot. Wiss. n. f. VШ (1895) 25; Стоян., 1. c.; T. exponsum Waldst. et Kit., PI. Rar. Hung, III (1812) 237. Дунавска равнина, Предбалкан, Тракийска низина.
4* Горните листа с овални или сърцевидни листчета. Високи до 20,0 см, фино влакнести растения ..... var. pilosum Griseb., Spicil. Fl. Rum. Bithyn. I (1843) 25; Hayek, op. c. p. 869; Стоян., op. c. p. 108. Стара планина, Рила, Родопи.
5   Стъблата кухи, 2,0 - 2,5 (3,0) мм дебели, повече или по-малко изправени. Листчетата удължено елиптични до елиптично ланцетни, от горната страна голи …………...................................................................................................................................................………….. 6
5* Стъблата плътни, възходящи или полулежащи, до 2,0 мм дебели. Листчетата яйцевидни или обратно яйцевидни, от двете страни повече или по-малко късо црилегнало влакнести …………………………………................................................................………….… 9
6   Стъблата 40,0 - 70,0 см високи, възходящи. Съцветните дръжки силно скъсени . . . . var. sativum Schreb. in Sturm, Deutschl. Fl. XV (1804) t. 12; Hayek, op. c. p. 869; Стоян., op. c. p. 106. Североизточна България, Предбалкан, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска равнина.
6* Стъблата до 40,0 см високи, прави. Съцветните дръжки удължени …………....................................................................…..………. 7
7   Съцветните дръжки бяло влакнести. Листчетата тясно елиптично ланцетни» затъпени, от двете страни еднакво, повече или по-малко оскъдно влакнести. Прилистниците и чашката голи ........... var. гumeliсшп Vel., Sitzber. Bohm. Ges. Wiss. (1887) 439; Hayek, op. c. op. c. p. 869; Стоян. c. p. 104. Разпространено .............................................................................................................................................. 8
7* Съцветните дръжки почти голи или късо оскъдно сиво влакнести. Листчетата широко елиптични до яйцевидни, от двете страни и повече от горната изобилно влакнести. Прилистниците и чашката повече или по-малко влакнести ... var. fagetale Stranski, Сборн. БАН, VI (1921) 105; Стоян. Стеф., 1. с.; Hayek, op. с. p. 869. Родопи, Витошки район, (Витоша) Странджа.
8   Средните листа на много по-дълги от останалите (10,0 - 15,0 см) дръжки ............ f. silvaticum (Stranski) Hayek, op. с. p. 869; T. pratense var. silvaticum Stranski, 1. c. p.; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 649. Родопи, Рила.
8* Листата с постепенно скъсяващи се дръжки . .................................................................................................... . . f. rumelicum. Родопи.
9 Стъблата голи или почти голи, тънки. Листчетата почти голи, дребни, до 10,0 (12,0) мм дълги и до 6,0 (9,0) мм широки, яйцевидно елиптични, обратно яйцевидни. Главичките малоцветни ........... var. stranskii Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 649; Т. pratense var. parvifolius Stranski, 1. c. Родопи ..................................................................................................................................................................... 11
9* Стъблата разпръснато влакнести, рядко почти голи (при отглеждани растения). Листчетата повече или по-малко от горната страна влакнести, 10,0 - 20,00 мм дълги и 6,0 - 10,0 мм широки, ланцетно елиптични или елиптично яйцевидни, приосновните понякога кръгли. Главичките многоцветни .... var. pratense; Т. pratense var. spontaneum Willk., Führer ed. 1 (1863) 535. Разпространено ......... 10
10 Долните листчета кръгли или почти кръгли, до 10,0 мм в диаметър ............... f. гоtundifolium Lej. et Court., Comp. Fl. Belg. Ш (1836) 53. Знеполски район (Драгоман).
10* Долните листчета ланцетно елиптични или елиптично ланцетни, над 10,0 мм дълги . .................. . . f. pratense. Разпространено.
11 Дребни, до 15,0 см високи растения. Листчетата широко яйцевидно елиптични, до 10,0 мм дълги . ........... . . f. stranskii. Родопи.
11* По-високи (15,0) 20,0 - 40,0 см растения. Листчетата обратно яйцевидни ............................... f. velenovskiana Kož. f. n. in Addenda. Родопи.

        Забележка. Видът се характеризира с голям полиморфизъм, който не се изчерпва с посочените в изменчивостта разно-видности. Той се дължи както на екологичната пластичност, така и на полинационните връзки между дивите и отглежданите популации. Вследствие на това без експериментални изследвания е трудно да се допусне определено екологично покритие на значителна част от формите, които са особено многобройни в границите на var. pratense (var. spontaneum), както и в границите на var. rumelicum. Особено много ферми дават полинационните връзки между тези две разновидности и var. sativum. Сравнително по- обособени разновидности са посочените за Родопите от Странски.
Посочването за нашата страна на var. villosum (var. maritimum Zabel, Стоян., I. c.) е въз основа на материали, отличаващи се в много голяма степен от популациите, рапространени по Балтийското крайбрежие, най-вече по влакнестите си прилистници и значително по-едрите си ланцетно ромбични листа, както и по яйцевидно ланцетните си прилистници. Венчето е тъмнорозово до почти червено. Вследствие на това тези популации получават в настоящата разработка статус на нов за науката вариетет var. stojanovii.
Нетипични са и материалите, отнесени тук към var. americanum, тъй като у нас не можаха да бъдат установени популации с разперено влакнеста чашка. Случаите на частично разперено овласяване се ограничават в горната част на тръбицата в основата на чашковите зъбци,
Интерес представляват и високопланинските форми, които са почти изключително ниски растения с различна степен и тип овласяване, но също и с многобройни цреходи помежду си в границите на едно и също находище.
Някои други образци на изменчивост, които е особено трудно да бъдат обхванати, включват повече на брой или по-малко цветни главички, различни размери на цветовете (var. parviflorum (Balb.) Aschers., in Aschers, et Graebn. Syn. VI (2) (1908) 549; c добре развити съцветни дръжки (f. pedunculatum Ser., Aschers. et Graebn., 1. c.); c много къси лежащи или възходящи стъбла (f. stramineum Schur., Enum. Fl. Transs. (1866) 154, f. microphyllum Desv., Journ. Bot. II (1888) 316; c едри главички (f. macrocephalum Pantocs.) и особено различни размери на листчетата (var. parviflorum Wierzb). Последните, както това отбелязва и Стоянов (l.e.), принадлежат към различни морфологични типове, тъй като за някои от тях не можахме да установим целия синдром на Wierzbicki. Всички тези форми са характерни предимно за долния планински и равнинния пояс и са тясно свързани най-вероятно с условия на отглеждане в култура, а дребнолистните форми — с условията на горния и главно орофитния пояс.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII, плодоноси: VII - VIII.

Разпространение в България: По тревисти места и в ливади, в низините и планините. Разпространено, до 2200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия, Сибир, Северна Америка. Широко отглеждано във всички части на земята.

Защитен статус:
Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО