BGFlora.eu

 

Verbascum phoeniceum L.

2740 (4). V. phoeniceum L., Sp. pl. ed. 1 (1753) 178; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1929) 133; Murb., Lunds Univ. Arsskr. nov. ser. XXIX, 2 (1933) 582; Fergus., Fl. Eur. III (1972) 209; Hub.-Mor., Fl. Turkey VI (1978) 495 — Финикийски лопен

Семейство: Scrophulariaceae Juss.
Род: Verbascum L.
Вид: Verbascum phoeniceum L.
Българско име: Финикийски лопен

Описание:

Многогодишно растение покрито изцяло с прости и жлезисти власинки. Стъблото изправено, 30 - 100 см високо, тънко, цилиндрично, в горната част наребрено, просто или понякога в основата на съцветието слабо разклонено, слабо облистено, повече или по-малко гъсто покрито със жлезисти власинки с черни главички. Приосновните листа на дръжки 0,5 - 4 см дълги; петурите 4 - 16 см дълги, 2 - 9 см широки, ромбични до сърцевидни или продълговато яйцевидни, тъпи, слабо вълновидно нагънати, целокрайни или тъпо неравномерно назъбени, покрити с прости власинки. Стъбловите листа приседнали, значително намаляващи към върха, жлезисти, триъгълни, заострени, сърцевидни, полу стъблообхващащи. Цветовете разпложени поединично, образуващи гроздовидно, неразклонено или слабо разклонено съцветие. Прицветниците ланцетни, заострени, без странични прицветничета. Цветните дръжки 10 - 30 мм, тънки, прави. Чашката 3 - 7 мм дълга, до основата разделена; дяловете елиптични до обратно яйцевидни или продълговати. Венчето 25 - 35 мм в диаметър; най-често виолетово, по-рядко жълто, жълто-зелено, червено или бяло; отвън голо; отвътре жлезисто; в основата на дяловете с папили. Тичинките 5 или 4; дръжките до прашниците покрити с папили; по-долните виолетови, по-горните бели; всички прашници бъбрековидни, не са низбягващи, прикрепени в средата към дръжките; горните 3 по-дребни; конективът на долните понякога гол. Стълбчето 6 - 8 мм дълго, само в основата жлезисто; в горната част разширено, с полусферично близалце. Кутийката 6 - 8 мм дълга, яйцевидна до сферична, оголяваща, до 2 пъти по-дълга от чашката. Семената конично призматични, 1 мм дълги, с по 3 - 6 ямички във всяка надлъжна редица.

Изменчивост

1   Венчето жълто, жълто зеленикаво или бяло ………..……....................................………var. flavidum Boiss.,
Fl. Or. IV (1879) 346. Струмска долина. Източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина.
1* Венчето виолетово или червено …………………………................................…………………………….. 2
2   Тичинките 4 …………………..................................…… subsp. stojanovii I. Kov., Науч. тр. Сел. стоп. инст.
Плв. XII 2 (1963) 296. Източни Родопи (Асеновград, Бачково).
2* Тичинките 5 ……………………………………………………..............................…………………………. 3
3   Прицветниците 2 пъти по-къси от цветните дръжки ………………. var. phoenieeum. Разпространено.
3* Прицветниците равни или до 2 пъти по-дълги от цветните дръжки ………………       
………………………..................................…. var. amplexkaule Vel., Fl. Bulg. (1891) 416. Стара планина (над
Клисура, Арабаконак, вр. Мургаш), Софийски район (Лозенска планина), Западни гранични планини (Осоговска планина), Рила.

Забележка. Към вида се отнасят и посочените за страната: V phoenieeum х xanthophoenieeum Stoj. et Wisniewski, Изв. Бълг. бот. друж. V (1932) 9 — Тунджанска хъл­миста равнина (Бакаджиците), Тракийска низина (с. Поповица, Пловдивско); V. phoenieeum х phlomoides; V, schneiderianum Aschers. et Graebn., Syn. Mitteleur. Fl. V; Стоян. Ахт. Георгч Изв. Бълг. бот. друж. VI (1934) 7 — Витоша.

Период на цъфтеж: Цъфти:  VI - VII, плодоноси:  VI - IX,

Разпространение в България: По сухи тревисти и каменисти места из храсталаци и редки гори в низи­ни и планини, от морското равнище докъм 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Общо разпространение. Югоизточна и Централна Европа, Югозападна и Централна Азия.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Република България”, том Х, БАН, София, (1995)

1.

2.

3.

4.

5.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.