BGFlora.eu

 

Veronica austriaca L.

2814 (7). V. austriaca L., Sp, Pl. ed. 2 (1762) 17; Walters et Webb, Fl. Eur. Ill (1972) 245 p.p.; V dentata F. W. Schmidt, Fl. Boëm. I (1793) 20; V austriaca subsp. dentata (F. W. Schmidt) Watzl, Abhandl. Zool. Bot. Ges. V (1910) S3; Стоян., Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 1009; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1929) 167 — Австрийско великденче

Семейство: Scrophulariaceae Juss.
Род: Veronica L.
Вид: Veronica austriaca L.
Българско име: Австрийско великденче

Описание:

Многогодишно растение. Корените вертикални, разклоняващи се. Стъблата тревисти изправени, приповдигащи се в основата, единични или многобройни, разклонени в горната си част, 15 - 50 см дълги, с различни по гъстота прости (0,15 - 1 мм дълги) власинки. Листата тревисти, приседнали в прешлени или на 2 - 5 мм дълги дръжки, яйцевидни до удължено яйцевидни, 8 - 27 (74) мм дълги, 4 - 15 (26) мм широки, перести, двойно перести, наделени, с 0,5 - 4 мм широки листни дялове, назъбено насечени или прости, покрити с различни по гъстота прости (0,1 - 1 мм дълги) власинки; листният ръб подвит към долната повърхност, рядко плосък. Съцветията дълги рехави 2 - 7 см гроздове; съцветната ос с различни по гъстота прости (0,1 - 1 мм дълги) власинки. Прицветниците ланцетни, целокрайни, рядко 3-делни или с две зъбчета в основата, 2,5 - 9 мм дълги, 0,8 - 1,5 мм широки, с прости (0,1 -  1 мм дълги) власинки, рядко примесени в триклетъчни (0,03 - 0,04 мм дълги) жлези или голи. Цветните дръжки 3 - 8 мм дълги, покрити като оста или с триклетъчни жлези от същия тип, рядко голи, удължаващи се и прилягащи към оста на съцветието при прецъфтяване. Чашковите дялове 5, само при единични цветове рядко 4, линейно ланцетни до шиловидни, рядко със зъбчета в основата или 3-делни; малките 2 - 4 мм дълги, 0,4 - 0,9 мм широки; големите 2 - 6 мм дълги, 0,5 - 1 мм широки, изцяло по ръба или само на върха с прости (0,1 - 1 мм дълги) власинки, рядко примесени с триклетъчни (0,02 – 04 мм дълги) жлези или голи. Венчето 8 - мм широко, синьо, синьо с розов оттенък до светло синьо. Стълбчето 3 – 5 мм дълго. Кутийката 3,5 - 6 мм дълга, 3 - 5,5 мм широка, обратно яйцевидна до обратно сърцевидна или закръглена, със заоблена основа, слабо двойно изпъкнала, изцяло или само по ръба с прости (0,9 – 1 мм дълги) власинки или гола; изрезът около 0,5 мм, остроъгълен. Семената 0,3 – 0,5 мм дълги, многобройни, кафеникави, паничковидни, слабо брадавичести, 0,3 – 0,25 мм широки.

Изменчивост

1   Листата проста, вазъбено насечени ……….………….. subsp. austriaca; V dentata F. W. Schmidt, Fl. Boëm. I (1793) 20; V austriaca var. genuine Veln Fl. Bulg. (1891) 430. Витошки район (Люлин).
1* Листата перести до двойно перести ...................................................................................................................................... 2
3   Листните дялове 0,25 - 0,3 мм широки, с гъсти прости власинки .................................. subsp. tenuissima Deg. et Dren., Втори принос за Фл. Али Ботуш (1933) 6. Славянка, от 1200 докъм 1600 м надморска височина.
2* Листните дялове 0,8 -  4 мм широки ...................................................................................................................................... 3
3   Стъблата 15 - 20 см високи, с 0,6 – 1 мм дълги, гъсти, прости власинки ............. ........................... subsp. neicefrii (Deg.) Peev, Евол. цветн. раст. флорог. I (1978) 90; V jacquinii var. neiceffii Deg., Год. Соф. унив. (1906) 142; V austriaca subsp. jacquinii var. neiceffii (Deg.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 1010; Hayek, op. c. 168; V austriaca subp. jacquinii var. bipinatifida subvar. neiceffii (Deg.) Watzl, 1. c. Средна Стара планина (около вр. Столетов), на около 1450 м надморска височина. Ендемит.
3* Стъблата 30 - 50 см високи; власинките най-много до 0,6 мм дълги .................................................................................... 4
4   Чашковите дялове с (0,03 - 0,04 мм) триклетъчни жлези и само по ръба с 0,15 - 0,2 мм
дълги единични власинки              subsp. Virescens (Vel.) Peev, Евол. цветн. раст. флорог. I (1978) 90; V multifida L. var. virescens Vel., Sitzungsb. Böhm. Ges. Wiss. XXVII (1902) 11; V austriaca subsp. jacquinii var. virescens (Vel.) Stoj. et Stef., op. c. 1009; V austriaca subsp. dentata var. virescens (Vel.) Hayek, op. c. 168. Черноморско крайбрежие (Северно — край Варна; Южно — Бургас), Североизточна България (Провадия, Тутракан, Русе), Предбалкан (Велико Търново), Тунджанска хълмиста равнина (Ямболско).
4* Чашковите дялове с единични, 0,1 - 0,5 мм дълги, прости власинки или голи …….................. subsp. jacquinii (Baumg.) Maly, Mag. Bot. Lap. VII (1909) 229; Стоян., Стеф„ op. c. 1009; Hayek, op. c. 168; V jacquinii Baumg., Enurn. Stirp. Trans. I (1816) 26; V multifida auct. bulg. non L.; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. Ht 80 (sub V jacquinii Baumg.) ………................................................……………. 5
5   Стъблата c 0,15 - 0,5 мм дълги редки, прости власинки ................................................................... var. tenuis (Vel.) Stoj. et Stef., op. c. 1009; V multifida var. tenuis Vel., Sitzungsb. Böhm. Ges. Wiss. XXXVII (1893) 51; Fl. Bulg. Suppl. I (1898) 214; Hayek, op. c. 118; V austriaca subsp. jacquinii var. bipinatifida subvar. tenuis (Vel.) Watzl, op. c. p. 75, p.p. Черноморско крайбрежие (Северно — Балчик, с. Аксаково, Варненско), Североизточна България (Шумен, Разград, Нови пазар, Силистра), Витошки район (Витоша), Рила (над Якоруда), Средни (с. Бачково, Асеновградско) и Източни (около Кърджали) Родопи.
5* Стъблата покрити с 0,4 - 0,6 мм дълги гъсти, прости власинки …………............................................................…………… б
6    Листните дялове 1,5 - 4 мм широки, чашковите дялове с 0,2 - 0,3 мм дълги прости
влсинки ……………………………….. var. pinatlfida Koch, Syn. V. Germ. (1837) 526; V austriacasubsp. jacquinii var. valida (Vel.) Stoj. et Stef., op. c. 1009; Hayek, op. c. 168; V multifida var. valida Vel., Sitzungsb. Böhm. Ges. Wiss. XXXVII (1893) 51; Fl. Bulg. Suppl. I (1898) 214. Североизточна България (Силистра, Тутракан), Дунавска равнина (около Плевен), Витошки район (Витоша, Люлин), Знеполски район (пл. Голо бърдо), Западни (Пещера) и Средни (Асеновград) Родопи. Посочва се за Южното Черноморско крайбрежие (Бургас) и Източна Стара планина (Сливен — Vel., 1898).
6* Листните дялове 1,5 - 2,5 мм широки; чашковите дялове с 0,1 - 0,15 мм дълги прости
власинки …………………….. var. jaequlnii; V Jacquinii Baumg., Enum. Stirp. Trans. I (1816) 26; V austriaca var. bipinatiflda Koch, Syn. Fl. Germ. (1837) 526. Разпространено.

От: „Флора на Република България”, том X, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, Б А Н, София, (1995)

Период на цъфтеж: Цъфти: края на V, плодоноси: VI - VIII.

Разпространение в България: По сухи тревисти места и скални поляни в низини и планини. Разпрост­ранено, от морското равнище докъм 1500 (1600) м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (с изключение на северните части, островите и крайните южни части), Кавказ, Югозападна Азия.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: „Флора на Република България”, том X, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, Б А Н, София, (1995)

*************************************************************************

Veronica austriaca ssp. jacquinii (Baumg.) Maly

Таблица XXXVI:

1. Veronica austriaca L. subsp. jaquinii (Baumg.) Maly — общ изглед. — 2. V austriaca L. subsp. neiceffii (Deg.) Peev — връхна част; 2a — част от стъбло — детайл индумеетум; 26 — чашка; 2в — венче. — 2с. V. austriaca L. subsp. virescens (Vel.) Peev — връхна част; За — плодна кутийка. — 4. V. austriaca L. subsp. austriaca — връхна част; 4а част от стъбло — детайл индументум

От: „Флора на Република България”, том X, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, Б А Н, София, (1995)

*     *     *     *     *

Veronica Jaquinii – Jaquin’s speedwell

Wikipedia does not have an article with this exact name: Veronica austriaca - Veronica Jaquinii – Jaquin’s speedwell.

From:   From Wikipedia, the free encyclopedia

*     *     *     *     *

Veronica austriaca subsp. jacquinii

References

From Wikispecies

*     *     *     *     *

Veronica austriaca subsp. jacquinii (Baumg.) Eb.Fisch.

From:   https://www.gbif.org/species/3734088

*     *     *     *     *

Veronica austriaca subsp. jacquinii (Baumg.) Maly ― Synonym of Veronica austriaca subsp. austriaca

Europaean Envirement Agency

From:   https://eunis.eea.europa.eu/species/183922

*     *     *     *     *


Veronica austriaca var. maroccana Pau & Font Quer

Synonym

Veronica austriaca L.

Accepted

 

15 plant name records match your search criteria Veronica austriaca.

From:  www.theplantlist.org › tpl1.1 › search › q=Veronica aus...

*     *     *     *     *
Veronica austriaca, the broadleaf speedwell,[1] large speedwell,[2] Austrian speedwell, or saw-leaved speedwell, is a species of flowering plant in the plantain family Plantaginaceae, native to northern temperate Europe. Growing to 90 cm (35 in) tall by 60 cm (24 in) broad, it is a mound-forming herbaceous perennial, with deeply toothed leaves and erect spikes of bright blue flowers throughout summer.[3]
The specific epithet austriaca refers to Austria within its native range.[4]
Several cultivars are available, of which the following have gained the Royal Horticultural Society's Award of Garden Merit:-[5]

From Wikipedia, the free encyclopedia

*     *     *     *     *
Veronica jacquinii Baumg.
Other names for this basionym:
Veronica austriaca proles jacquinii (Baumg.) K. Malý
Veronica austriaca subsp. jacquinii (Baumg.) Watzl

From:   www.tropicos.org › Name

*     *     *     *     *

Източник: „Флора на Република България”, том X, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, Б А Н, София, (1995), Wikipedia, the free encyclopedia, Wikispecies, https://www.gbif.org/species/3734088, Europaean Envirement Agency https://eunis.eea.europa.eu/species/183922, www.theplantlist.org › tpl1.1 › search › q=Veronica aus... , Wikipedia, the free encyclopedia, www.tropicos.org › Name

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО

Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.