Viola arvensis Murr.
2094 (31). V. arvensis Murr., Prodr. Design. Stirp. Göting. (1770) 73; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 517; Valent. Merxm. et A. Schmidt, Fl. Eur. II (1968) 281; V. tricolor var. arvensis (Murr.) DC., Prodr. I (1824) 303; Boiss., Fl. Or. I (1867) 465 — Полска теменуга
Семейство: Violaceae Batsch
Род: Viola L.
Вид: Viola arvensis Murr.
Българско име: Полска теменугаОписание:
Едногодишно растение. Коренът 3 - 6 (10) см дълъг. Стъблото изправено или приповдигнато, 5 - 40 см високо, често от основата разклонено, в долната част късо четинесто, рядко изцяло четинесто или голо, Листата тъпо назъбени, по ръба и жилките отдолу с разпръснати четинки, рядко голи; долните закръглени до яйцевидни, в основата често плитко сърцевидни, 5 - 20 мм дълги, 5 - 21 мм широки, с дръжки почти равни на петурите; средните и горните продълговато елиптични до тясно ланцетни, 18 - 40 мм дълги, 5 - 15 мм широки, заострени, в основата клиновидни, най-често с крилата дръжка, 2 (или на горните листа 4 - 6) пъти по-къса от петурата. Прилистниците пересто разделени, късо четинеси, особено по ръба в жилките; на долните листа малки, на средните и горните 8 - 30 (40) мм дълги, 5 - 22 мм широки, с 1 - 3 вътрешни и 3 - 6 външни линейно ланцетни до тясно ланцетни дялове, 2 - 4 (6) пъти по-дълги от неразделената част; средният дял 10 - 30 мм дълъг, 3 - 10 мм широк, най-често подобен на съответния лист, назъбен или целокраен, заострен, в основата стеснен в крилата дръжка. Цветните дръжки голи З - 10 см дълги, с прицветници при извивката, след цъфтежа изправени или отклонени встрани. Цветовете единични в пазвите на средните и горните листа, по 1 - 3 на стъбло, обратно яйцевидни, 13 - 16 мм високи, 8 - 12 мм широки, без миризма. Чашелистчетата продълговато ланцетни, с придатъците 8 - 12 мм дълги, 2 - 3 мм широки, по ръба с къси ресничести власинки; придатъците квадратни или правоъгълни, 2 - 3 мм дълги. Венчелистчетата бледо жълти до почти белезникави, рядко горните виолетови, а страничните с виолетов оттенък по периферията, вгънати в чашката, обратно яйцевидни или продълговато обратно яйцевидни; горните насочени назад, припокриващи се, 7 - 8 мм дълги, 4,0 - 4,5 мм широки; страничните 7 - 8 мм дълги, 3 - 4 мм широки, извити встрани и към горните (припокриват ги малко), в основата с реснички и понякога с 1 - З виолетови жилки; долното обикновено жлебовидно прегънато по средата, със шпората 10 - 14 мм дълго, 5 - 8 мм широко, на върха отсечено или плитко врязано, в основата жълто оранжево с 5 виолетови жилки, стеснено в 2 - 3 мм дълъг, жлебовиден, отвътре влакнест нокът и 2 - 4 мм дълга, белезникава, бледо жълта или синкава, леко извита нагоре, едва по-дълга от чашечните придатъци шпора. Яйчникът гол; стълбчето коленчесто извито от основата, нагоре разширено, обратно конусовидно и преминаващо в цяло сферично близалце с много къса долна устна. Кутийка яйцевидна или широко елиптична, 5 - 8 дълга, 4 - 6 мм широка, бледо кафява, гола. Семената кафяви, продълговато яйцевидни, 1,75 м дълги и 1 мм широки. Придатъкът къс.
Изменчивост
1 Горните две венчелистчета виолетови, страничните бледожълти, с виолетов оттенък но периферията. Венчето равно или малко по-късо от чашката — var. bicolor Roem. et Schult., Syst. Veg. V (1819) 382; V. bicolor Baumg., Enum Stirp. Trans. I (1816) 185; V. banatica Kit., ap. Roem. et Schult., 1. c. Източни Родопи, Тракийска низина
1* Венчелистчетата бледожълти, рядко горните и страничните с виолетов оттенък по периферията. Венчето равно или едва по-дълго от чашката ............................................... 2
2 Средният дял на прилистниците подобен на листата, грубо назъбен. Цветните дръжки след цъфтежа изправени — var. arvensis; V. arvensis var. agrestis (Jord.) Rouy et Fouc., Fl. Fr. III (1896) 46; V. arvensis var. typica Posp., Fl. Österr. Küstenl. 1 (1897) 564; V. agrestis Jord., Obs. II (1846) 15. Разпространено.
2* Средният дял на прилистниците различен по форма от листата, обикновено целокраен. Цветните дръжки след цъфтежа отклонени встрани — var. segetalis (Jord.) Rouy et Fouc., op. c. 45; V. segetalis Jord., op. c. 12, tab. 1, fig. В. Софийски район, Витошки район (Люлин).Забележка. За Тракийската низина (Пловдивско) се посочва V. argensis var. latilaciniata Becker (Странски, 1922?).
Период на цъфтеж: Цъфти: IV - IX (X), плодоноси: V - X.
Разпространение в България: По пустеещи места, храсталаци, на ниви, рядко в ливади. Разпространено, докъм 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа. Като плевел пренесено в Средна Азия, Северна Америка и др.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)
1.
2.
3.
4.
5.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
