< BG Flora.eu

BGFlora.eu

 

Viola arvensis Murr.

2094 (31). V. arvensis Murr., Prodr. Design. Stirp. Göting. (1770) 73; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 517; Valent. Merxm. et A. Schmidt, Fl. Eur. II (1968) 281; V. tricolor var. arvensis (Murr.) DC., Prodr. I (1824) 303; Boiss., Fl. Or. I (1867) 465 — Полска теменуга

Семейство: Violaceae Batsch
Род: Viola L.
Вид: Viola arvensis Murr.
Българско име: Полска теменуга

Описание:

Едногодишно растение. Коренът 3 - 6 (10) см дълъг. Стъблото изправено или приповдигнато, 5 - 40 см високо, често от основата разклонено, в долната част късо четинесто, рядко изцяло четинесто или голо, Листата тъпо назъбени, по ръба и жилките отдолу с разпръснати четинки, рядко голи; долните закръглени до яйцевидни, в основата често плитко сърцевидни, 5 - 20 мм дълги, 5 - 21 мм широки, с дръжки почти равни на петурите; средните и горните продълговато елиптични до тясно ланцетни, 18 - 40 мм дълги, 5 - 15 мм широки, заострени, в основата клиновидни, най-често с крилата дръжка, 2 (или на горните листа 4 - 6) пъти по-къса от петурата. Прилистниците пересто разделени, късо четинеси, особено по ръба в жилките; на долните листа малки, на средните и горните 8 - 30 (40) мм дълги, 5 - 22 мм широки, с 1 - 3 вътрешни и 3 - 6 външни линейно ланцетни до тясно ланцетни дялове, 2 - 4 (6) пъти по-дълги от неразделената част; средният дял 10 - 30 мм дълъг, 3 - 10 мм широк, най-често подобен на съответния лист, назъбен или целокраен, заострен, в основата стеснен в крилата дръжка. Цветните дръжки голи З - 10 см дълги, с прицветници при извивката, след цъфтежа изправени или отклонени встрани. Цветовете единични в пазвите на средните и горните листа, по 1 - 3 на стъбло, обратно яйцевидни, 13 - 16 мм високи, 8 - 12 мм широки, без миризма. Чашелистчетата продълговато ланцетни, с придатъците 8 - 12 мм дълги, 2 - 3 мм широки, по ръба с къси ресничести власинки; придатъците квадратни или правоъгълни, 2 - 3 мм дълги. Венчелистчетата бледо жълти до почти белезникави, рядко горните виолетови, а страничните с виолетов оттенък по периферията, вгънати в чашката, обратно яйцевидни или продълговато обратно яйцевидни; горните насочени назад, припокриващи се, 7 - 8 мм дълги, 4,0 - 4,5 мм широки; страничните 7 - 8 мм дълги, 3 - 4 мм широки, извити встрани и към горните (припокриват ги малко), в основата с реснички и понякога с 1 - З виолетови жилки; долното обикновено жлебовидно прегънато по средата, със шпората 10 - 14 мм дълго, 5 - 8 мм широко, на върха отсечено или плитко врязано, в основата жълто оранжево с 5 виолетови жилки, стеснено в 2 - 3 мм дълъг, жлебовиден, отвътре влакнест нокът и 2 - 4 мм дълга, белезникава, бледо жълта или син­кава, леко извита нагоре, едва по-дълга от чашечните придатъци шпора. Яйчникът гол; стълбчето коленчесто извито от основата, нагоре разширено, обратно конусовидно и преминаващо в цяло сферично близалце с много къса долна устна. Кутийка яйцевидна или широко елиптична, 5 - 8 дълга, 4 - 6 мм широка, бледо кафява, гола. Семената кафяви, продълговато яйцевидни, 1,75 м дълги и 1 мм широки. Придатъкът къс.

Изменчивост

1   Горните две венчелистчета виолетови, страничните бледожълти, с виолетов оттенък но периферията. Венчето равно или малко по-късо от чашката — var. bicolor Roem. et Schult., Syst. Veg. V (1819) 382; V. bicolor Baumg., Enum Stirp. Trans. I (1816) 185; V. banatica Kit., ap. Roem. et Schult., 1. c. Източни Родопи, Тракийска низина
1* Венчелистчетата бледожълти, рядко горните и страничните с виолетов оттенък по периферията. Венчето равно или едва по-дълго от чашката ............................................... 2
2   Средният дял на прилистниците подобен на листата, грубо назъбен. Цветните дръжки след цъфтежа изправени — var. arvensis; V. arvensis var. agrestis (Jord.) Rouy et Fouc., Fl. Fr. III (1896) 46; V. arvensis var. typica Posp., Fl. Österr. Küstenl. 1 (1897) 564; V. agrestis Jord., Obs. II (1846) 15. Разпространено.
2* Средният дял на прилистниците различен по форма от листата, обикновено целокраен. Цветните дръжки след цъфтежа отклонени встрани — var. segetalis (Jord.) Rouy et Fouc., op. c. 45; V. segetalis Jord., op. c. 12, tab. 1, fig. В. Софийски район, Витошки район (Люлин).

Забележка. За Тракийската низина (Пловдивско) се посочва V. argensis var. latilaciniata Becker (Странски, 1922?).

Период на цъфтеж: Цъфти:  IV - IX (X), плодоноси:  V - X.

Разпространение в България: По пустеещи места, храсталаци, на ниви, рядко в ливади. Разпростра­нено, докъм 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа. Като плевел пренесено в Средна Азия, Северна Америка и др.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)

1. 2. 3. 4. 5.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.