Viola biflora L.
2081 (18). V. biflora L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 936; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 508; Valent. Merxm. et A. Schmidt, Fl. Eur. II (1968) 276 — Двуцветна теменуга
Семейство: Violaceae Batsch
Род: Viola L.
Вид: Viola biflora L.
Българско име: Двуцветна теменугаОписание:
Многогодишно растение. Коренището покрито с месести, белезникави люспи — остатъци от листните основи на розетковите листа. Стъблата най-често единични, изправени или приповдигнати, тънки, нежни, голи, с по 2 - 3 междувъзлия, 3 - 20 см високи. Листата в приосновна розетка и стъблови, светлозелени, тънки, плитко тъпо назъбени, голи или с къси, редки, четинести власинки по ръба, горната повърхност и отдолу, най-вече по жилките; розетковите 1 - 4, широко бъбрековидни до закръглени, в основата сърцевидни, на върха тъпи, 1,5 - 5,0 см дълги, 2,0 - 5,5 см широки, с 2 - 6 пъти по-дълги от петурите дръжки; стъбловите листа 2 - 3, бъбрековидни или широко яйцевидни, в основата сърцевидни, на върха тъпи или най-горните късо заострени, от долу на горе намаляващи по големина, с по-къси дръжки и петури. Прилистниците на розетковите листа бледожълти, ципести, яйцевидно ланцетни, 3 - 6 мм дълги, 2 - 3 мм широки, заострени, рядко тъпи, целокрайни или по ръба с къси, малки зъбчета; на стъбловите листа бледо зелени, възкожести, ланцетни, 3 - 4 мм дълги, 1 - 2 мм широки, целокрайни, голи или по ръба разредено късо влакнести. Цветните дръжки 0,5 - 6,0 (8,0) см дълги, голи, тънки, с едва забележими прицветници над средата. Цветовете 1 - 3, единични в пазвите на средните и горните стъблови листа, обратно яйцевидни до трапецовидни, 12 - 15 мм високи и 10 - 12 мм широки, без миризма. Чашелистчетата линейно ланцетни или ланцетни, с придатъците 5 - 7 мм дълги, 0,75 - 1,50 мм широки, заострени, голи или по ръба с редки ресничести власинки; придатъците закръглени, неясно назъбени, по-къси от 1 мм. Венчелистчетата жълти, тясно обратно яйцевидни, горните и страничните почти еднакви, 5 - 10 мм дълги, 2 - 5 мм широки; горните разперени нагоре и встрани; страничните без реснички в основата, с 1 - 3 кафяви надлъжни жилки, насочени встрани и към горните (припокриват ги малко); долното заедно със шпората 8 - 15 мм дълго, 4 - 7 мм широко, на върха закръглено, в основата с 3 - 5 (7) кафяви жилки. Шпората права, къса, широка, торбеста, жълта, 1,0 - 1,5 мм дълга, 1,5 - 2 пъти по-дълга от чашечните придатъци. Стълбчето обратно бутилковидно, разширено на върха; близалцето двуделно. Плодната дръжка изправена. Кутийката жълто зелена до бледо кафява, продълговато яйцевидна, 4 - 7 мм дълга, 3 - 4 мм широка, гола. Семената кафяви, широко яйцевидни, заострени, около 2 мм дълги, 1,0 - 1,5 мм широки; придатъкът къс.
„Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)
* * * * *
Viola biflora L. is an accepted name
This name is the accepted name of a species in the genus Viola (family Violaceae).
From:
www.theplantlist.org › tpl › record › kew-2464036
* * * * * Период на цъфтеж: Цъфти: VI - VIII, плодоноси VII - IX.
Разпространение в България: По влажни, скалисти, често обрасли с мъх места, във високопланинския пояс. Средна Стара планина, Пирин, Рила, Западни Родопи, от 1700 докъм 2800 м надморска височина. Посочва се за Витоша (Vel., 1891; Урум., 1930). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа, Азия, Северна Америка.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979), www.theplantlist.org › tpl › record › kew-2464036
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.