Viola canina L.

2076 (13). V. canina L., Sp. pi. ed. 1 (1753) 935 p.p. emend. Reichenb., Pl. Grit. I (1823) 60, non Ging. in DC., Prodr. I (1824) 298; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 506; Boiss., Fl. Or. I (1867) 459; Valent. Merxm. et A. Schmidt, Fl. Eur. II (1968) 274 — Кучешка теменуга

Семейство: Violaceae Batsch
Род: Viola L.
Вид: Viola canina L.
Българско име: Кучешка теменуга

Описание:

Многогодишно растение. Коренището късо, разклонено, развива няколко приповдигнати, по-рядко изправени или полегнали, голи или късо, разпръснато влакнести, 5 - 20 (30) см високи стъбла, без розетка от листа в основата. Листата плътни, матово зелени или светло зелени, тънки, сърцевидно яйцевидни до продълговато яйцевидни, в основата отсечени или с плитък изрез, ситно тъпо назъбени, от средата нагоре стеснени с леко изпъкнал, прав или леко вдлъбнат ръб в остроъгълен, тъп или заострен връх, голи или разредено късо влакнести; долните 0,6 - 1,7 см дълги, 05 - 1,6 см широки с 1,5 - 3 пъти по-дълга от петурата дръжка; средните 1,3 - 4,0 см дълги, 1,0 - 2,5 см широки, с до 2 пъти по-дълга от петурата дръжка, а горните 1,7 - 3,5 см дълги, 1,0 - 2,5 см широки, с равна или малко по-къса от петурата дръжка. Прилистниците линейно ланцетни до линейни, по ръба с по-къси от ширината им разредени реснички или нееднакви къси зъбчета; на долните листа 6 - 15 мм дълги, 1 - 2 мм широки, сраснали докъм средата си с листната дръжка; на средните свободни, с по- къси и по-разредени реснички и зъбчета, 10 - 20 мм дълги, 1,5 - 4,0 мм широки, 2 - 5 пъти по-къси от листните дръжки; на горните 10 - 20 мм дълги, 2 - 4 мм широки, равни, малко по-къси или малко по-дълги от листните дръжки. Цветните дръжки 4 - 10 см дълги, с прицветници под извивката. Цветовете по 1 - 4 на стъбло, единични в пазвите на листата, правоъгълни или квадратни, 1,2 - 2,5 см високи, 1,2 - 2,0 см широки, без миризма. Чашелистчетата продълговато ланцетни до линейно ланцетни, с придатъците 6 - 15 мм дълги, 1,5 -  3,0 мм широки, заострени, придатъците квадратни, 1,5 - 3,5 мм дълги. Венчелистчетата сини, бледо сини, рядко бели, продълговато обратно яйцевидни до широко обратно яйцевидни; горните 10 - 17 мм дълги, 5 - 7 мм широки, разперени назад и встрани; страничните несиметрични, 10 - 18 мм дълги, 4 - 6 мм широки, в основата със снопче от малки реснички и 3 - 7 по-тъмни жилки; долното плитко, лъжичковидно, заедно със шпората 13 - 25 мм дълго, 5 - 7 мм широко, плитко врязано, със 7 - 9 по-тъмни жилки, в основата стеснено в 2 – З мм дълъг жлебовиден нокът и шпора; шпората 2,0 - 3,5 мм дълга, 1,5 - 2 пъти по-дълга от чашечните придатъци, бледо зелена или жълто зелена, права. Яйчникът гол; стълбчето на върха с папили; близалцето цяло, във вид на къса, права човка. Кутийката тристенна, ребриста, продълговато яйцевидна, тъпа, 10 - 15 мм дълга, 5 - 7 мм широка, гола, бледо кафява. Семената яйцевидни, бледо жълти до кафяви, 1,5 - 2,2 мм дълги и около 1 мм широки, придатъкът слабо развит.

Изменчивост

subsp.canina; V. catiina subsp. eu-canina Hayek, 1. c.; V. canitia var. ericetorum (Schrad.) Reichenb., 1. c,; V. ericetorum Schrad ex Link, Enum. Hort. Berol. I (1821) 240. Стъблата обикновено по няколко заедно в туфа, 5 - 15 см високи, полегнали или приповдигнати. Листата матово зелени, плътни, от средата нагоре стеснени с леко изпъкнал или прав ръб, тъпи. Прилистниците на средните листа обикновено 3 пъти по-къси от листните дръжки. Чашелистчетата с придатъците 6 - 10 мм дълги; придатъците 1,5 -  2,0 мм дълги. Цветовете, гледани отпред, почти квадратни. Долното венчелистче заедно със шпората 13 - 18 мм дълго. Западни гранични планини (Осогово), Западна и Източна Средна гора, Западни и Средни Родопи.

subsp. montana (L.) Hartm., Bot. Not. (1841) 82; Valent. Merxm. et A. Schmidt; 1. c.; V. canina subsp. montana (L.) Dahl, in Blytt., Norges Fl. (1906) 507; Hayek, op. c., 507; V. canina var. montana (L.) Fries, Novit. Fl. Suec. (1828) 273; V. montana L., Fl. Suec. (1775) 307; V. rupii auct. Podp., Verh. Zool. Bot. Ges. Wien (1902) 632, non All. Стъблата единични или няколко на брой, 15 - 30 см високи. Листата светлозелени, тънки, от долната третина нагоре стеснени с прав или леко вдлъбнат ръб, заострени. Прилистниците на средните листа до 2 пъти по-къси от листните дръжки. Чашелистчетата с придатъците 9 - 15 мм дълги; придатъци 2,0 - 3,5 мм дълги. Цветовете, гледани отпред, правоъгълни, по-високи, отколкото широки. Долното венчелистче заедно със шпората 15 - 25 мм дълго. Средна и Западна Стара планина, Витошки район, Западни гранични планини (Осогово), Беласица, Славянка, Рила, Средна гора, Западни и Средни Родопи.

Период на цъфтеж: Цъфти:  IV - VII, плодоноси:  V - VIII.

Разпространение в България: По тревисти места и в ливади, рядко в просветлени гори и храсталаци, в планинския пояс, предимно върху силикатни терени. Западна и Средна Стара планина, Витошки район, Западни гранични планини (Осогово; посочва се и за Руй планина — Георг., 1906), Беласица, Славянка, Рила, Средна гора, Западни и Средни Родопи, от 1000 докъм 2200 м надморска височина.
Посочва се за: Северно Черноморско крайбрежие (Дав., 1902), Северо­източна България (Дав., 1902), Дунавска равнина (Урум., 1935), Предбалкан (Урум., 1898, 1935; Ков., 1900), Знеполски район (Podp., 1902; Урум., 1935), Софийски район (Урум., 1930, 1935). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Азия, Северна Америка.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

Viola canina subsp. canina L.

From:   species.nbnatlas.org › species › NHMSYS0000464881

1. 2. 3. 4. 5.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

Viola canina subsp. montana (L.) Hartm. is an accepted name

This name is the accepted name of an infraspecific taxon* of the species Viola canina L. in the genus Viola (family Violaceae).
* The Plant List does not attempt to include all infraspecific taxa
The record derives from WCSP (in review) (data supplied on 2012-03-26) which reports it as an accepted name with original publication details: Bot. Not. 1841: 82 1841.
From:  
www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › kew-2463879

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

V. canina х riviniana; V. neglecta F. Schmidt, Fl. Boem. I I I  (1794) 55; V. intersita Beck, Fl. Nieder. Ost. 2, I (1892) 521; V. nemoralis Jord., Pugil (1852) 21

Стъблото 10 - 15 см високо, без розетка от листа в основата. Долните листа яйцевидно сърцевидни, заострени; горните продълговато яйцевидни, 2 (2,5) пъти по-дълги, отколкото широки, с плитък сърцевиден изрез, по-силно заострени. Прилистниците в основата си късо ресничести или целокрайни, на­горе с реснички, дълги почти колкото ширината по средата на прилистника. Цветовете синьо виолетови по форма и големина като на V. canina L. Витоша.

От: „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)

Авторско право К. Нанев ^© 2012. Всички права запазени.