BGFlora.eu

Viola reichenbachiana Jord. ex Boreau

2073 (10). V. reichenbachiana Jord. ex Boreau, Fl. Centr. Fr. ed. 3, II (1857) 78; Valent. Merxm. et A. Schmidt, Fl. Eur. II (1968) 274; V.sylvestris Lam., Fl. Fr. II (1778) 680, p.p. Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 506; Стоян. Стеф. Китан.,Фл. Бълг. изд. 4, II (1967) 734; V. sylvestris auct. Reichenb., Pl. Crit. Cent. I (1823) 80; W. Becker in Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 769; V. canina L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 935 p.p., sensu Ging., non L„ Fl. Suec. ed. 2 (1755) 305; V. sylvatica auct. Fries ex Hartm. f., in Bot. Notis. (1841) 81 — Райхенбахова теменуга

Семейство: Violaceae Batsch
Род: Viola L.
Вид: Viola reichenbachiana Jord. ex Boreau
Българско име: Райхенбахова теменуга

Описание:

Многогодишно растение. Коренището разклонено, с розетка от 2 до 5 листа и 1 - 15 голи, приповдигнати, рядко изправени, 5 - 20 см, а в плодоношение до 40 см високи стъбла. Листата с дръжки, тъмно зелени, често отдолу антоцианово оцветени, закръглено яйцевидни, широко сърцевидни до яйцевидно сърцевидни» голи или с къси, редки власинки, в основата сърцевидни, ситно тъпо назъбени, от средата нагоре стеснени с прав или леко изпъкнал ръб в остроъгълен връх; розетковите тъпи или слабо заострени, 2,5 - 7,0 см дълги, 2,2 - 6,0 см широки, с 3 - 10 см дълги дръжки; стъбловите заострени, 2 - 6 см дълги, 1,5 - 4,5 см широки с 0,6 - 2,0 см дълги дръжки. Прилистниците шиловидно заострени, с по-дълги от ширината им кафяви реснички; на розетковите листа кафяви, тясно ланцетни до линейно ланцетни, сраснали докъм средата с листната дръжка, 11 - 15 мм дълги, 2 - 3 мм широки; на стъбловите листа свободни, кафяво зелени до зелени, линейно ланцетни или линейни, 7 - 11 мм дълги, 1,0 - 1,8 мм широки. Цветните дръжки 5 - 12 см дълги, с прицветници в горната третина. Цветовете 1 - 5 в пазвите на стъбловите листа, трапецовидни или триъгълни, 15 - 22 мм високи, 13 - 16 мм широки, без миризма. Чашелистчетата тясно ланцетни, заострени, заедно с придатъците 5 - 7 мм дълги, 1,0 - 1,5 (2,0) мм широки; придатъците едва забележими, до 1 мм дълги. Венчелистчетата червено виолетови или бледо виолетови, в основата по-светли, продълговато обратно яйцевидни, не се припокриват; горните 8 - 13 мм дълги, 3 - 5 мм широки, силно извити назад и нагоре; страничните малко по-къси и по-тесни, насочени надолу и разперени встрани, често извити по надлъжната ос, в основата с дълги реснички; долното лъжичковидно, заедно със шпората 15 - 20 мм дълго, 5 - 7 мм широко, с 5 - 7 (9) по-тъмни жилки, плитко врязано или отсечено; шпората 5 - 7 мм дълга, 6 - 7 пъти по-дълга от придатъците на чашката, червено виолетова, права, към върха стеснена, насочена най-често хоризонтално. Яйчникът гол; стълбчето почти право, постепенно разширено, с реснички на върха; близалцето цяло, къса права човка. Кутийката продълговато яйцевидна, 10 - 13 мм дълга, 5 - 7 мм широка, гола, неясно тристенна, кафява. Семената тъмнокафяви, яйцевидни, 1,6 - 2,0 мм дълги и около 1 мм широки; придатъкът добре развит.

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VI, плодоноси: VI - VIII.

Разпространение в България: Из гори и храсталаци, в равнините и планините. Разпространено, от 100 докъм 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа, Югозападна и Централна Азия, Южен Сибир, Японо-Китайската област.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО