Viola tricolor L.
2092 (29). V. tricolor L., Sp. Pl. ed. I (1753) 935; Valent. Merxm. et A. Schmidt, Fl. Eur. II (1968) 280 — Трицветна теменуга
Семейство: Violaceae Batsch
Род: Viola L.
Вид: Viola tricolor L.
Българско име: Трицветна теменугаОписание:
Едногодишно или двегодишно растение. Коренът 3 - 10 см дълъг. Стъблото 10 - 40 см високо, изправено или приповдигнато, ръбесто, често от основата разклонено, обикновено по ръбовете с къси, редки, обърнати назад четинести власинки. Листата тъпо назъбени, късо четинести, особено по ръба и жилките отдолу; долните широко яйцевидни до яйцевидно ланцетни, 9 - 35 мм дълги, 7 - 25 мм широки, на върха и в основата закръглени, рядко отсечени, плитко сърцевидни или отведнъж стеснени в дръжка, 1 - 2 (3) пъти по-дълга от петурата; средните елиптични, яйцевидно ланцетни до ланцетни, 19 - 40 мм дълги, 8 - 25 мм широки, тъпи или тъпо заострени, в основата клиновидно стеснени в дръжка, почти равна на петурата; горните продълговато ланцетни, заострени, 19 - 30 мм дълги, 3 - 8 мм широки, към основата постепенно стеснени в дръжка, 4 - 8 пъти по- къса от петурата. Прилнстниците по-гъсто четинести, яйцевидно ланцетни, 10 - 25 мм дълги, 4 - 15 мм широки, пересто разделени; прилистниците на средните листа с 2 - 3 вътрешни и 3 - 5 външни линейни или линейно ланцетни странични дялове, 1 - 2,5 (3) пъти от ширината на неизрязаната част; средният дял по-голям, 2 - 3 пъти по-дълъг и 2 - 4 пъти по-широк от страничните, ланцетно елиптичен или ланцетно лопатовиден, целокраен или назъбен, стеснен в основата; прилистниците на долните листа 2 - 3 пъти по-къси, на средните до 2 пъти, на горните до 3 пъти по-дълги от листните дръжки. Цветните дръжки 3 - 12 см дълги, късо четинести до средата, рядко голи или изцяло четинести, с прицветници под извивката. Цветовете единични в пазвите на средните и горните листа, 1 - 3 (6) на стъбло, обратно трапецовидни, 15 - 27 мм високи, 13 - 22 мм широки, без миризма. Чашелистчетата продълговато ланцетни до линейно ланцетни, с придатъците 7 - 12 мм дълги, 2 - 3 мм широки, с ресничест, рядко гол ръб; придатъците правоъгълни или закръглени, 2 - 3 мм дълги. Горните венчелистчета тъмно виолетови, широко обратно яйцевидни, 10 - 15 мм дълги, 8 - 12 мм широки, разперени нагоре и встрани; страничните виолетови, по-светли, несиметрично обратно яйцевидни, извити встрани и към горните (леко ги припокриват), 10 - 14 мм дълги, 6 - 9 мм широки, с 3 по-тъмни жилки и реснички в основата; долното почти триъгълно, на върха врязано, със шпората 15 - 20 мм дълго, 9 - 15 мм широко, още по-бледо виолетово, рядко жълто или бяло, с 5 - 7 по-тъмни жилки, в основата оранжево, стеснено в 2 - 3 мм дълъг жлебовиден нокът и 3 - 5 мм дълга, права, тъпа, синя или виолетова, 1,5 - 2 пъти по-дълга от придатъците шпора. Яйчникът гол; стълбчето късо, коленчесто извито от основата, нагоре разширено; близалцето цяло, закръглено до обратно конусовидно, с издадена напред долна устна и снопче власинки отстрани под нея. Цветната дръжка изправена, Кутийката светло кафява, яйцевидна, 7 - 9 мм дълга, 5 - 6 мм широка, гола. Семената яйцевидни, заострени, жълто кафяви, 1,5 - 2,0 мм дълги, 1 мм широки; придатъкът къс.
Изменчивост
subsp. tricolor. Едногодишно растение. Стъблото 15 - 25 (40) см високо, най-често изправено. Средните листа яйцевидно ланцетни до ланцетни. Цветовете обикновено синьо виолетови. Шпората 1,5 пъти по-дълга от чашечните придатъци. Разпространено.
subsp. macedonica (Boiss. et Heldr.) A. Schmidt, Feddes Repert. LXXIV (1967) 30; Valent. Merxm. et A. Schmidt, Fl. Eur. II (1968) 280; V. tricolor var. macedonica (Boiss. et Heldr.) Becker in Stoj. Stef., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 775; V. macedonica Boiss. et Heldr., Diagn. Pl. Or. Nov. ser. 2, I (1853) 56; Vel., Fl. Bulg. (1891) 43; V. saxatilis subsp. macedonica (Boiss. et Heldr.) Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 516; V. dacica var. macedonica (Boiss. et Heldr.) Stoj. et Stef.,op. c., изд. 2 (1933) 723; V. alpestris subsp. zermatensis Wittrock, Viol. Eur. (1910) 98. Многогодишно, рядко едногодишно растение. Стъблото 20 - 30 см високо. Средните листа ланцетни до продълговато ланцетни, заострени, в основата клиновидно стеснени. Средният дял на прилистниците голям, листовиден. Цветовете по-едри, обикновено синьо виолетови, рядко долното (и страничните) венчелистчета жълти. Шпората двойно по-дълга от чашечните придатъци. Западни гранични планини. Пирин, Западни и Средни Родопи.Посочва се за Западна Стара планина (Урум., 1905), Софийски район (Урум,, 1917), Витошки район (Урум., 1930),Славянка (Стоян., 1931), Пирин (Урум., 1919),. Рила (Тошев, 1903; Rech. fil., 1933), Средна гора (Тошев, 1903; Урум., 1913; Йорд., 1924).
От: „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)
* * * * *
Viola tricolor L. is an accepted name
This name is the accepted name of a species in the genus Viola (family Violaceae).
From:
www.theplantlist.org › tpl1.1 › record › kew-2461201
* * * * * Период на цъфтеж: Цъфти: V - IX, плодоноси: VI - X.
Разпространение в България: По тревисти места, в ливади, пасища, храсталаци, в обработваеми площи и др., в низините, предпланините и планините. Разпространено, от 200 докъм 1800 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Евразия (в умерената зона). Вторично, като плевел почти космополит.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)
1.
2.
3.
4.
5.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
V. tricolor x dacica; V. riloensis Becker, Bull. Univ. Jard. Bot. Belgrade (1928) 35
Стъблото изправено, 10 - 25 (30) см високо. Листата и прилистниците като на V. dacica. Прилистниците по-дълбоко късо пересто или почти длановддно разсечени; средният дял значително по-голям от страничните. Цветовете синьо виолетови или шарени (долното венчелистче бяло), без миризма, по форма и големина, както на V. tricolor. Рила (Скакавица).
От: „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979) * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * V. altaica х lutea х tricolor; V. X wittrockiana Gams, in Hegi, Fl. Mitt. Eur., V, 1 (1925) 616; V. hortensis auct., поп V. tricolor var. hortensis Host; V. tricolor var. hortensis DC., Prodr. I (1824) 303; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 505; V. hortensis grandiflora Wittrock — Градинска теменуга
Е0дногодишно растение. Стъблото 15 - 25 (40) см високо. Листата 3,0 - 6,5 см дълги, 1,0 - 3,5 см широки, едро назъбени, широко яйцевидни до яйцевидно ланцетни, тъпи или заострени, в основата закръглени, по-рядко стеснени, с дръжка, равна или по-къса от петурата. Прилистниците пересто изрязани; страничните дялове ланцетни до линейно ланцетни, средният обратно ланцетно елиптичен. Цветовете на 8 - 12 см дълги дръжки, почти кръгли, (3) 4 - 6 (8) см в диаметър, жълти, виолетови, сини, бели, тъмно червени или шарени, без миризма. Чашелистчетата 1,5 - 2,0 см, придатъците 4 - 6 мм дълги. Венчелистчетата почти закръглени; долното със шпората 25 - 35 мм дълго. Шпората 6 - 8 (10) мм дълга, 1,5 - 2 пъти по-дълга от чашечните придатъци. Яйчникът гол. Кутийката яйцевидна до закръглена, 10 - 13 мм дълга, 6 - 8 мм широка. Семената кафяви, продълговато яйцевидни, 2,0 - 2,5 мм дълги, 0,9 - 1,3 мм широки, с малък придатък.
Цъфти: II - VI и IX - XI, плодоноси: IV - VII и X - XI. (Табл. LXXXVI: фиг. 2, 2а, 26, 2в; стр. 387.)
Отглежда се в цялата страна като декоративно растение.
Произходът на градинската теменуга не е ясен. Представлява сложен хибрид, получен най-вероятно с участие на V. altaica Ker.-Gawl, V. lutea Huds. и V. tricolor L.
От: „Флора на Н Р България”, том VII, Изд. на Б А Н, София, (1979)
© K.Nanev обратно към НАЧАЛОТО
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
